Медията има изключително важна роля по време на бедствия. Тя и журналистите стават почти толкова важни за защитата на хората, колкото лекарите. Какво е доверието в медиите по време на криза, коментира медийният експерт проф. Георги Лозанов в "Нашият ден".
"Изследването на Стопанския факултет към СУ изразява едно твърде общо отношение към медиите. Те не будят доверие у младите (особено последните години, когато говорим за ситуация на постистина, за фалшиви новини), които интензивно използват онлайн медиите и въобще гледат на интернет като на медия. Много пъти съм казвал, че нямаме основание за това – интернет не е медия, интернет е информационен битак, на който можеш да намериш всичко, вкл. и задълбочени анализи и информации, но и всякакви лъжи, стратегии и манипулации."
Така проф. Георги Лозанов коментира експресно проучване сред студентите, направено от Стопанския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", фондация Каузи и Junction Bulgaria по по методика на Edelman Trust Barometer 2020, представящо различните нагласи и степени на доверие на младите хора по отношение на мерките срещу Covid-19. Според това изследване недоверието на студентите към медиите е 79%.
"Тези 21% доверие ги приемам по-скоро като обща оценка за медийната ситуация, особено пък в България, която вече 3 години е на 111-о място по свобода на словото и хората са с убеждението, че медиите в голяма степен са зависими и т.н.
Специално по отношение на коронавируса и пандемията, аз мисля, че медиите в информационен план си вършат работата. Второ, че нямат алтернатива – тези млади хора или който и да е – откъде другаде, освен от медиите, да се информират. Каквото и доверие към институциите да имаш, към ген. Мутафчийски лично, ти научаваш това, което той мисли, през медията."
Доверието към медиите пада като цяло – това е процес, който не е нито нов, нито изцяло български, макар че в България той е в най-плашещите му форми... "Преди 10 години с проф. Ивайло Знеполски направихме конференция с най-големите експерти в сферата на медиите. Неин наслов беше "Демокрацията болна от своите медии". Още преди 10 години медиите станаха диагноза. Заради фалшивите новини и разбира се, заради политиките на корпоративен натиск, който в България се чувства осезаемо и който води до освобождаване на журналисти. В последните случаи беше използвано извънредното положение, за да не се забележи в общия кръг от мерки..."
Всичко зависи от гражданската реакция
"От това обществото да е чувствително и да си пази журналистите, защото добрите, независимите журналисти винаги са подложени на натиск и на риск."
Чуйте проф. Георги Лозанов в звуковия файл.
Журналистите Огнян и Живка Атанасови коментираха ситуацията и медийното говорене в Австрия. В Австрия в началото на май се очаква да започне разхлабване на мерките.
"От вчера набира скорост един нов скандал, относно заседание на правителството от 13 март, където Себастиан Курц е обвинен, че е искал да се заиграе със страховете на хората. Това за първи път е нещо тревожно. Иначе, Курц излиза всеки вторник в 11 часа, за да съобщи на населението какви мерки ще се приемат от тук нататък. Мерките в Австрия не са толкова строги – абсолютно спокойно можеш да се разхождаш. Лично моето усещане е за липса на всякаква паника. Но изключително дисциплинирано се спазват мерките." – каза Живка Атанасова.
"Медиите не могат да бъдат виновни за това, което се случва. Медиите отразяват. Дали на някого му харесва или не – е друг въпрос. Дали някой насилва медиите или не – това също е друг въпрос." – каза Огнян Атанасов и поднесе своя аплауз към медиите "за това, че те са на предпърва линия".
Преди дни Конституционният съд се произнесе, като обяви Решението на НС за предсрочното прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов за противоконституционно. В случая решението на КС има ли възстановителен ефект? За ветото на президента по отношение на Закона за адвокатурата. В "Законът и Темида"..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Ана-Мария Кръстева , водеща на предаването "Благовестие", която сподели подробности за новия си проект – предаването "Сътворението" по програма "Христо Ботев". Тя разказа, че идеята за този проект носи в себе си от дълго време и многократно е опитвала да го реализира, но безуспешно до..
Днес в предаването "Мигранти с таланти" ви представяме вдъхновяващата история на Елена Шагай, която пристига в България преди пет години от Украйна. Елена идва тук, водена от любовта към своя български съпруг, когото тя с топлота нарича "най-прекрасният мъж на света". По образование, тя е лекар вирусолог, но заради езиковата бариера така и не успява да..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". В това издание съдия Марияна Кънчева се опитва да синтезира важните процедурни промени,..
Европейската нощ на учените е събитие, което традиционно се провежда в над 300 града в Европа и света. Поредното му издание, както обичайно, се състои в последния петък на септември. Днес, на 27 септември, посетителите на Националния природонаучен музей при БАН ще имат възможността да се срещнат с д вама орнитолози, двама палеонтолози, един артист и..
Натура(та). Някои я боготворят. Други я отричат. Трети не са сигурни към коя група принадлежат. Но натурата е навсякъде. Около нас, във нас...
Международният поетичен фестивал "Софийските метафори 2024", чиято програма е богата и многообразна, тази година се провежда за шести път. Събитието..
Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg