По отношение на фискалната политика – у нас битуват различни митове, а тяхното оборване в предаването "Нашият ден" беше поверено на икономиста от УНСС д-р Щерьо Ножаров.
Например, твърди се, че България не може да предприеме мерките, които взеха другите държави, за спасяване на различни икономически сектори, защото била във валутен борд?
Това не е съвсем вярно:
• Първо, БНБ си е запазила известно влияние върху количеството пари в обращение;
• Второ, публичните институции могат да променят обема на резерва, да го увеличават, което е инструмент за квазипарична политика;
• На трето място – основната цел на валутния борд е осигуряване на стабилност на покупателната способност на лева. Това води до ефективност на търсенето, което става предвидимо. На свой ред това улеснява планирането на възвращаемостта на инвестициите в производството и така се стимулира предлагането;
• На четвърто място – не е ясно колко издържа тезата, че конкурентоспособността на българския бизнес може да се създава от девалвация на националната политика.
На базата на всичко това няма как да се каже, че валутният борд пречи на предприемането на дадена политика.
Кандидатстването за влизането в чакалнята на еврозоната ЕРМ2 изигра положителна роля, понеже България мина няколко теста за стабилността на своите банки. Това накара банковата ни система, много преди пандемията, да се стегне, да има добра ликвидност, да оптимизира мениджмънта си.
Колкото до това дали България трябва да се опитва да влезе в еврозоната – и без да го прави, тя е в засилен контрол от страна на ЕС и би било неправилно да не го направи.
На първо място, банковият съюз, който е отделно от еврозоната, осъществява функции близо до тези на Централната банка.
Даже и да не влезем в еврозоната, България е обект на контрол, а защо тогава да не се възползва и от плюсовете на влизането. Влизането не би довело до още по-голям контрол от този, който вече има.
Защо в България нуждаещите се домакинства няма да получат пари?
Капацитетът на страната ни за раздаване на пари не е голям – може да стане еднократно, най-много двукратно. За да има подобно подпомагане на хората, е необходимо страната да отговаря на четири условия:
• Големина на населението и най-вече плътност на населението;
• Покупателна способност на населението. По-висока покупателна способност би компенсирала ниската големина. Уви, ние сме все така под средната за ЕС покупателна способност;
• Нисък процент на сива икономика;
•Доминиращо национално производство в продуктовия микс.
България, видно е за всеки, не отговаря на нито едно от тези 4 изисквания. Затова и раздаването по една минимална работна заплата на всички няма да има ефект. Няма да тласне производството, само ще увеличи цените и хората ще обеднеят от инфлацията, а и ще се трупат дълговете.
От подобна мярка не би имало икономически ефект, единствено за кратко би се облекчило социалното напрежение.
В икономиката справедливост и ефективност имат различни измерения.
Изходните ни позиции във фискално и в банково отношение преди започването на пандемията са стабилни, но едва ли се усещат като справедливи от хората.
Ситуацията се усложнява от липсата на добра комуникация и на разясняване от необходимостта от мерки, както и липсващата защита на работните места.
Чуйте целия разговор с д-р Щерьо Ножаров.
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg