Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В икономиката справедливост и ефективност имат различни измерения

Снимка: Pxhere

По отношение на фискалната политика – у нас битуват различни митове, а тяхното оборване в предаването "Нашият ден" беше поверено на икономиста от УНСС д-р Щерьо Ножаров

Например, твърди се, че България не може да предприеме мерките, които взеха другите държави, за спасяване на различни икономически сектори, защото била във валутен борд?

Това не е съвсем вярно:

• Първо, БНБ си е запазила известно влияние върху количеството пари в обращение;
• Второ, публичните институции могат да променят обема на резерва, да го увеличават, което е инструмент за квазипарична политика;
• На трето място – основната цел на валутния борд е осигуряване на стабилност на покупателната способност на лева. Това води до ефективност на търсенето, което става предвидимо. На свой ред това улеснява планирането на възвращаемостта на инвестициите в производството и така се стимулира предлагането;
• На четвърто място – не е ясно колко издържа тезата, че конкурентоспособността на българския бизнес може да се създава от девалвация на националната политика.

На базата на всичко това няма как да се каже, че валутният борд пречи на предприемането на дадена политика.

Кандидатстването за влизането в чакалнята на еврозоната ЕРМ2 изигра положителна роля, понеже България мина няколко теста за стабилността на своите банки. Това накара банковата ни система, много преди пандемията, да се стегне, да има добра ликвидност, да оптимизира мениджмънта си. 

Колкото до това дали България трябва да се опитва да влезе в еврозоната – и без да го прави, тя е в засилен контрол от страна на ЕС и би било неправилно да не го направи.

На първо място, банковият съюз, който е отделно от еврозоната, осъществява функции близо до тези на Централната банка.

Даже и да не влезем в еврозоната, България е обект на контрол, а защо тогава да не се възползва и от плюсовете на влизането. Влизането не би довело до още по-голям контрол от този, който вече има.

Д-р Щерьо НожаровЗащо в България нуждаещите се домакинства няма да получат пари?

Капацитетът на страната ни за раздаване на пари не е голям – може да стане еднократно, най-много двукратно. За да има подобно подпомагане на хората, е необходимо страната да отговаря на четири условия:

• Големина на населението и най-вече плътност на населението;
• Покупателна способност на населението. По-висока покупателна способност би компенсирала ниската големина. Уви, ние сме все така под средната за ЕС покупателна способност;
• Нисък процент на сива икономика;
•Доминиращо национално производство в продуктовия микс.

България, видно е за всеки, не отговаря на нито едно от тези 4 изисквания. Затова и раздаването по една минимална работна заплата на всички няма да има ефект. Няма да тласне производството, само ще увеличи цените и хората ще обеднеят от инфлацията, а и ще се трупат дълговете.

От подобна мярка не би имало икономически ефект, единствено за кратко би се облекчило социалното напрежение.

В икономиката справедливост и ефективност имат различни измерения.

Изходните ни позиции във фискално и в банково отношение преди започването на пандемията са стабилни, но едва ли се усещат като справедливи от хората. 

Ситуацията се усложнява от липсата на добра комуникация и на разясняване от необходимостта от мерки, както и липсващата защита на работните места.

Чуйте целия разговор с д-р Щерьо Ножаров.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
съдия Марияна Кънчева

За ненавременното транспониране на европейските директиви на национално равнище

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е деветото издание. В  деветата рубрика , посветена на актуалната съдебна практика..

публикувано на 30.05.25 в 12:30

Шкембе чорба и френски сирена: Един мигрант, два свята, една страст

Днес в "Мигранти с таланти" ви срещаме с французина Оливие Рош . Той пристига в България през 1999 г., а онова, което го довежда у нас, е голямата му любов, която по-късно става и негова съпруга — българката Митана Бонева. Заедно отварят бистрото си през 2001 г., вдъхновени от идеята да създадат уютно място с автентична френска кухня в сърцето на..

публикувано на 30.05.25 в 11:33
Проф. Казимир Попконстантинов

Созопол връчи значимо отличие на проф. Казимир Попконстантинов

Археологът, медиевист и епиграф проф. Казимир Попконстантинов е обявен за почетен гражданин на Созопол, Варна и Велико Търново. Той е един от най-добрите български специалисти в областта на средновековната гръцка и българска епиграфика. През 1993 г., когато проф. Попконстантинов е декан, във Великотърновския университет е открита специалността..

обновено на 30.05.25 в 08:55

Награждават победителите в конкурса за детска рисунка в памет на загиналите в р. Лим деца

В художествената галерия "Николай Павлович" в Свищов ще бъдат наградени победителите в XX Национален конкурс за детска рисунка "Три звездички" в памет на Боряна, Женя, Светослава и останалите девет деца, загинали във водите на река Лим на 4 април 2004 година. Д-р Веселина Тошева , един от основателите на фондацията "Ангели от Лим" и майка..

публикувано на 29.05.25 в 11:31

Българското училище в Тенерифе празнува юбилей с поглед към бъдещето

Днес българското съботно-неделно училище "Аз-БУки" на град Тенерифе празнува своята пета годишнина – важен етап в утвърждаването на едно духовно средище, обединяващо българската общност на Канарските острови. По този повод в ефира на предаването "Нашият ден" основателят и училищен ръководител Диана Стойкова разказа за началото и развитието на..

публикувано на 29.05.25 в 09:39