Мария Атанасова – Млад европеец 2020

Неслучилата се ромска интеграция е клише, с което сме свикнали така, както свикнахме с това, че България е най-бедната страна в Евросъюза. С клишетата се живее удобно, дори когато не са приятни. Те предполагат, че нещата са такива, каквито са, и нищо не може да се направи.

Истината е, че в в ромския етнос, както и във всеки друг, има будни млади хора, готови не само да се развиват, но и да помагат на другите. Има хора, които не се обезкуражават от негативното отношение на околните, напротив мобилизират се и продължават в посоката, в която са поели. 

Мария Атанасова тръгва от малкото село Габър, Созополско. „Имах хубаво детство, казва тя. Израснала съм на село, в смесена среда, сред българи и роми.“ Сега 23-годишната българка е студент по акушерство във Варна и кара стаж по специалността си в Естония. Още в тийнейджърските си години става доброволец във фондация "Арете": 

„Там получих менторска подкрепа и наставления. От тогава досега, аз все още съм част от тяхната доброволческа мрежа и самата аз съм ментор на младежи от ромски произход“, разказва Мария и допълва: 

„През годините съм била част и от други инициативи и организации. В момента съм част от екипа на „Социалната чайна“ във Варна, която работи с деца и младежи, лишени от родителски грижи. И въобще, доброволчеството е много хубав начин, да си прекараш тийнейджърските години и да се развиваш, докато помагаш на другите.“

Мария се бори за това всеки един от нас да бъде по-отговорен и деен за обществото. Нейната борба е най-вече с личен пример. „Бих искала да  сме по-обединени, да имаме информирано гражданско общество, което мисли повече за уязвимите групи и си избира по-добри политически лидери."