Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По следите на българския архитектурен модернизъм

БНР Новини
НГПИ „Св. Лука“ на бул. „Сливница “ № 134, архитект: Михаил Пушкаров, 1929 г.
Снимка: Български архитектурен модернизъм

"Поемаме на задочна разходна из софийските улици, за да обърнем поглед към сгради, на които е възможно до този момент да не сме обръщали особено внимание. Може би защото са издържани с преимуществено прави линии и без много орнаменти. Това обаче са сгради, които свързваме с модернизма в архитектурата. За да се научим да ги разпознаваме по-добре, а и за да разберем повече за тях", на помощ идва гостът на предаването "Семейно радио" - изкуствоведът Васил Макаринов от фондация "Българския архитектурен модернизъм".

Васил Макаринов започва с това, че за сметка на липсата на орнаментика, архитектурният модернизъм работи с други категории като съотношение, обемно-пространствена композиция, излъчване на материалите и т.н.

Това е архитектурата, припомня нашият гост, която възниква в Европа в края на двайсетте и началото на трийсетте години на ХХ в. и навлиза бързо и у нас. Въпреки това, по-никакъв начин не може да става дума за директно привнасяне. Подобно на движението "Родно изкуство", зародило се в самото начало на 20-те години у нас, което успешно съчетава европейските художествени тенденции с българските традиции в живописта, така и модернистичната архитектура търси и намира своя български облик.

Сред емблематичните  сгради на модернизма у нас  са "Зала България", част от комплекс, построен от "Чиновническото кооперативно застрахователно дружество", апартаментните сгради "Недков" и "Урумов", намиращи се на пресечката между бул. "Витоша" и ул. "Неофит Рилски", Народната банка и сградата на Българското национално радио.  Повече за тях, както и за централното място на  Елена Варакаджиева, Виктория Ангелова и изобщо за жените архитекти в това естетическо движение, чуйте в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50
„Обсадата на Севастопол“, картина на Франц Рубо

Кримската война: причини, събития, последици

На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..

публикувано на 16.05.24 в 15:50

Между проблемите и решенията в здравеопазването у нас и по света

Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..

публикувано на 15.05.24 в 14:35

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25