Новата книга „Театър от пясък“ на Мая Кисьова е истинско предизвикателство за читателите и почитателите на театралното изкуство. Удоволствие, което развихря фантазията и ни напомня, че любовта към театъра има различни форми и измерения.
В книгата присъстват всички персонажи, които създават едно представление – реквизитор, помощник режисьор, гримьор, суфльор, сценограф, композитор, костюмограф, актьори, режисьор, драматург, портиер, директор на театър.
„Театър от пясък” е бутиков текст, структуриран като азбучник. 28-те фрагмента са създадени по удивително лек начин. Талантливата актриса избира да структурира текста в японската форма „хайбун”, която го ограничава до брилянтна есенция, канейки читателя да доизгради своя сценичен свят.
Идеята на Питър Брук за празното пространство – като условие за универсален театрален процес – тук добива материалност. Защото пясъкът е нищо и всичко.
„...Емоцията, яркостта, импровизацията, същностни за театралното изкуство, проникват и в текстовете. „Театър от пясък“ също носи изброените черти. Тук обаче Мая Кисьова стига най-далеч в играта да пишеш.
Кой е читателят, когото тази книга би заинтригувала?
Читателят-артист, в най-широкия смисъл на това определение. Той би оценил фантазията, която е открояващо се качество на този проект. Същевременно написаното би било любопитно за младежката аудитория, която се доверява не на сухите, затънали в изчерпателност и многословие изкуствоведски изяснявания на различни термини, а на предизвикателния автор. Мая Кисьова е такъв. И то не с поза и преднамереност, а с умението да превръща всичко в игра, доверчиво отворена към всички непредубедени. Изисканите художнически решения, които съпътстват проекта, добавят към него още цвят и неочакваност.”, пише доц. Юрий Дачев в предговора на книгата.
Мая Кисьова разказа в „Артефир“ за творческия процес и вдъхновението да напише книгата и за проблемите пред артистите на свободна практика в условията на вирусната криза.
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В Добрич днес се присъжда Националната литературна награда "Йовков" и "Отличие 2025" за принос в научното изследване на творчеството на големия наш писател Йордан Йовков. За събитието сега разказва Владимир Трендафилов, зам.-кмет "Хуманитарна дейност" в Община Добрич:
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg