Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Безчувственост в Цариград

Участниците в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи.
Снимка: Wikipedia

Априлското въстание е потушено, светът е потресен, общественото мнение възмутено. В такава обстановка започва Цариградската конференция на посланиците на Великите сили в Османската империя, която трябва да реши каква да е съдбата на българските земи, потопени в пожарища и кръв.

Тази конференция поставят в центъра на своята пиеса „Дипломати“ двама забележителни български творци – проф. Надежда Драгова, един от най-ерудираните литературни историци, изследовател на старобългарската култура и на делото на Паисий Хилендарски, и нейният съпруг, поетът и преводач Първан Стефанов. В своя драматургичен текст те сблъскват, от една страна, хладната пресметливост и дори безчувственост на посланиците, а от друга – страстния и отчаян копнеж на българите за свобода; копнеж, прокънтял из цяла Европа и вдигнал в тяхна защита будните съвести на континента. На прагматичните, стигащи на моменти до безсърдечност аргументи на дипломатите, са противопоставени правото и желанието на българския народ да живее достойно, без да го поругават и безчестят.

Една силна, безкомпромисна пиеса, която точно на най-българския празник 24 май ни показва, че независимо от тънките и заплетени сметки на дипломатите, от виртуозните и измамнически ходове на османската власт, зовът за свобода нито може да бъде заглушен, нито може да бъде победен.

Слушайте „Дипломати“ на 24 май, неделя, половин час след полунощ в рубриката „Радиотеатър след полунощ“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15