Високите нива на поезията

Федя Филкова издаде най-новата си книга „Толкова е кратко“ с избрани стихотворения от 1969 до 2019 г. Дълбоко промислена книга, в която можем да проследим творческия път на поетесата. Въпреки че първата ѝ книга излиза през 1982 след десетгодишно „ходене по мъките“, както самата тя пише, днес може да се каже, че стихотворенията на Федя Филкова не са загубили нищо във времето и продължават да въздействат.

Фината чувствителност, която тя притежава, се съчетава с категоричност, прозорливост и дълбочина на мисълта, с пестеливост в изказа. Някои от най-кратките ѝ стихотворения са буквално огладени от водата камъни, сякаш положени в японска градина. Нищожно малко са у нас поетите, които пишат в този ключ и това прави подобна поезия трудно припозната от българския литературен пейзаж. Поетичният концентрат тук е с висок градус, но и майсторски балансиран в краткостта. Респектът, който Федя Филкова има към думите и към литературата изобщо (тя е талантлив преводач и дългогодишен редактор в издателство „Народна култура“), е от силните качества на поезията ѝ. Това особено ясно личи в подбраните в „Толкова е кратко“ стихове от нейните седем издадени досега стихосбирки. 

Федя Филкова не е от авторите, които шумят около себе си, а у нас това вече е единствената гаранция да бъдеш прочетен. Може би този том с избраната ѝ поезия ще я постави категорично там, където още след първата ѝ стихосбирка „Цветя с очите на жени“ я поставя Александър Геров: „Ти си българската Емили Дикинсън“.