Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Не отиде ли политическата коректност в киното твърде далеч

БНР Новини
Филмът, който вече няма да можем да гледаме
Снимка: PD

Епичната американска класика "Отнесени от вихъра" беше свалена от стрийминг платформата НВО Max. Свалянето дойде след статия на Джон Ридли, автор на филма "12 години в робство", който казва, че "филмът, без да игнорира напълно ужасите на робството, затвърждава някои от най-болезнените стереотипи за цветнокожите."

Още при излизането си на екран през 1939 г., филмът е критикуван заради "Сантиментализирането на Юга отпреди Гражданската война и стереотипизирането на черните герои – роби като пасивни и угодливи". През 1940 г. режисьорът Карлтън Мос пише, че филмът е "носталгично оправдание за симпатиите към все още живото южняшко реакционерство".

"Отнесени от вихъра" води до първия "Оскар" за поддържаща женска роля за Хети Макдоналд в ролята на Мейми. След награждаването пък Макдоналд не е допусната да седне с останалите от екипа по време на церемонията и е била принудена да влезе през входа, предназначен за цветнокожи. 

Днес обаче има натиск сложното и многолико историческо наследство да бъде сведено до проста черно-бяла версия за нещата, заклеймяваща със стигмата "бяло превъзходство" всичко, което не пасва в новата идеологическа матрица.

(Дори авторите на филми, критично пресъздаващи расистката действителност от времето на закона Джим Кроу като "Южнячки" и "Зелената книга", бяха подложени на ожесточена критика, защото пресъздавали само бялата гледна точка и представяли чернокожите като пасивен обект на бял хуманизъм, благородство и алтруизъм.)

Напреженията тлеят от години, но наскоро се възпламениха и избухнаха, галванизирани от пандемията и смъртта на Джордж Флойд. Те отпушиха огромна вълна на яростно преосмисляне на историческото минало, което кулминира в събаряне и вандализиране на статуи. Вълната заля и Европа. 

Във Великобритания също се стигна до събаряне на статуи, а една от най-либералните, свободолюбиви и хуманни авторки, Джоан Роулинг стана обект на нападки и обвинения в трансфобия заради убеждението си, че полът е биологично определен, а не социална конструкция. (Роулинг нищо не руши. Тя написа есе за опасностите за жените от обезличаването им и негодува срещу идеята думата "жена" да се замени с "менструиращ човек".)

Срещу авторката застанаха "нейните деца" актьорите, въплътили се в ролите на Хари Потър, Хърмаяни и Рон – сякаш без екранизациите, които ги направиха богати и прочути, днес нямаше да се чудят как да изплатят студентските си заеми и ипотеките за жилище.

Тревожни са тенденциите да се прекроява историята според потребностите на днешния ден, настояванията за задължително "многообразие" и "включеност" дори в класически и исторически филми, както и претенциите на съвременния новоговор (по Оруел). Всичко това резонира остро в Източна Европа, където пазим спомен за пресата на цензурата, която задушаваше творци и изсмукваше смисъла, налагайки "единствено правилна" версия за събития, факти и творби.

Киното става все по-угодливо, схематично и пропагандно във вреда на изкуството и творческата свобода. Филмовите студиа, корпорациите и медиите реагират плашливо под страх от отлив на клиенти и изоставят творците, дръзнали да не се подчинят на господстващия новоезик.

Облечена в хуманна кауза, новата политкоректност се превръща в задушаваща преса, произвеждаща идеологически клишета, родени от порива на момента. 

Накъде се тласна махалото и какво да изберем, когато отворим смаляващите се каталози от заглавия, предлагани от стрийминг платформите – чуйте позицията на кинокритика Владислав Апостолов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Международен фестивал на младите в изкуството "Виа Понтика" навърши пълнолетие

Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в изкуството "Виа Понтика", който ще се проведе от 7 до 14 септември в Балчик. "Виа Понтика" значи древен римски път, който преминава покрай Черно море. Фестивалът се реализира с подкрепата на..

публикувано на 06.09.25 в 18:05

Светлина, повече светлина

До 30 септември 2025 година Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде домакин на 31-вото издание на "Седмица на съвременното изкуство", организирана от сдружение "Изкуство днес". Темата на тазгодишното 31-о издание е "Светлина, повече светлина", думите се приписват на германския философ и писател Волфганг Гьоте и ако не е сигурно, че..

публикувано на 06.09.25 в 16:10

Браат, няма какво да се обърка!

Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..

публикувано на 06.09.25 в 09:20
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23