В икономически план държавите открай време се делят на изнасящи суровини (развиващи се) или продукти и технологии (развитите).
В туризма пък съществува деление между онези, които имат прекрасни, но неразработени дадености, и онези, които съумяват да влязат в "бизнеса с преживявания" и предлагат допълнителни услуги, превръщащи престоя на дадено място в активен и ползотворен отдих.
Допълнителните услуги са онова мечтано win-win положение, което води до по-високи печалби за туроператорите и по-пълноценни преживявания за самите туристи.
Какво прави в това отношение България, която години наред се опитваше да бъде привлекателна за чуждия турист, а днес се изправи пред спешната необходимост да задържи българите в пределите си?
"България не е преставала да бъде атрактивна за българите, въпросът е коя България – отбелязва Димитър Попов, член на УС на Асоциацията на българските туроператори и туристическите агенции.
Българският турист е изгубен за Черноморието и дори е излишно да обсъждаме в детайли очевидните предимства на Гърция. Най-просто казано, Гърция предлага днес това, което България предлагаше вчера – зелени, незастроени плажове, нелошо обслужване, спокойствие, тишина и автентика.
В днешната ситуация е очевидно, че хората ще заложат най-вече на кратките почивки, удължен уикенд и уикенд.
В това отношение България е без конкуренция, въпросът е как се възползва от щедрите предимства на природното си разнообразие? А тъжният извод е, че не го прави и оставя потенциала си неизползван.
Имаме прекрасни условия за пешеходен туризъм например. Това е най-масовият, най-достъпният вид активен отдих, същевременно най-пренебрегнатият туризъм.
Какво направихме с Витоша? Занемарихме я тотално, липса на транспорт, на възможност за преспиване, немаркирани маршрути, отсъстваща реклама.
Най-дългият планински маршрут в Европа е Ком – Емине над 500 км, но дори запалени европейски почитатели на този вид отдих, не знаят този факт.
Рила и Пирин също предлагат чудесни възможности за високопланински преходи – пак неусвоени.
И за родните, и за чуждите туристи – и Среднопланинският пояс, и Източните Родопи, и Предбалканът са отличен избор.
Защото днес се търси автентиченното преживяване – хората не искат да отсядат в хотели, а в къщи за гости, да ядат местни продукти, искат да опознаят местността, културата.
Нашите къщи за гости обаче се ограничават само до настаняването, докато в туризма се печели от предлагането на преживявания, програма, обиколки.
Има например чудесни възможности за веломаршрути, за конен туризъм, разполагаме с над двайсет конни бази, които се поддържат професионално и при това предлагат услугата си на цени едва ли не наполовина от тези в Европа.
Рафтинг туризмът също е много популярен навън, но у нас се ограничава до еднодневен трип по Струма, а би могъл да се развива."
Чуйте в детайли какво каза Димитър Попов, член на УС на АБТТА.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
