Модната индустрия е от онези, които ковид кризата ще промени радикално. В пред-ковид света глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно, цифра далеч надхвърляща потребностите на световното население от облекло.
Днес големите модни марки намаляват броя на физическите магазини и се пренастройват към онлайн продажби, но целият сектор е в застой. Хората са тревожни и по-малко склонни да харчат за дрехи, които да носят един сезон.
Какъв път ще поеме индустрията – една от най-замърсяващите – след кризата.
Да се надяваме, че е невъзможно връщане към безконтролната свръхпродукция, струваща замърсяване на природата и трудова експлоатация за хиляди хора по света.
Оказва се, че технологичните иновации отварят нови пътеки, по които да дефилира модата.
Онова, за което довчера смятахме за научна фантастика, вече е измислено: умно облекло със сензори за топло и студено, което се нагажда според тялото ни, дрехи от рециклирани портокалови кори и млечни протеини. Рокли "отпечатани" на 3D принтер.
Военнопромишленият комплекс и гейминг индустрията са основният генератор на иновации, които модата бърза да преведе на езика на всекидневието и да превърне бъдещето в част от днешния ден.
Дрехите, които уголемяват или свиват части от анатомията ни по наша команда, вече са създадени, а също и онези, които улавят промените в климата и атмосферното влияние и реагират, за да ни предпазят или алармират, ако сме в беда.
Какво още ни очаква на модния хоризнот - чуйте разговора на Росица Панайотова с Мария Ушерова, състоял се в предаването "Лабиринти на познанието".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
