Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Аз ще бъда с чудна рокля, принтирах я сама

Технологиите променят радикално формата и предназначението на дрехите ни

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Модната индустрия е от онези, които ковид кризата ще промени радикално. В пред-ковид света глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно, цифра далеч надхвърляща потребностите на световното население от облекло.

Днес големите модни марки намаляват броя на физическите магазини и се пренастройват към онлайн продажби, но целият сектор е в застой. Хората са тревожни и по-малко склонни да харчат за дрехи, които да носят един сезон.

Какъв път ще поеме индустрията – една от най-замърсяващите – след кризата.

Да се надяваме, че е невъзможно връщане към безконтролната свръхпродукция, струваща замърсяване на природата и трудова експлоатация за хиляди хора по света.

Оказва се, че технологичните иновации отварят нови пътеки, по които да дефилира модата.

Онова, за което довчера смятахме за научна фантастика, вече е измислено: умно облекло със сензори за топло и студено, което се нагажда според тялото ни, дрехи от рециклирани портокалови кори и млечни протеини. Рокли "отпечатани" на 3D принтер.

Военнопромишленият комплекс и гейминг индустрията са основният генератор на иновации, които модата бърза да преведе на езика на всекидневието и да превърне бъдещето в част от днешния ден.

Дрехите, които уголемяват или свиват части от анатомията ни по наша команда, вече са създадени, а също и онези, които улавят промените в климата и атмосферното влияние и реагират, за да ни предпазят или алармират, ако сме в беда.

Какво още  ни очаква на модния хоризнот - чуйте разговора на Росица Панайотова с Мария Ушерова, състоял се в предаването "Лабиринти на познанието".




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35