Всички пътища на човешките космически полети (евентуално) водят към Марс. Така, най-общо казано, изглежда ситуацията – особено в последно време.
Както научаваме на Ratio Online: Марсианско нашествие, пътуването до Червената планета може да стане по два начина. Единият е чрез директно изстрелване, когато Земята е относително близо до Марс. Това обаче ограничава периода, в който могат да се случват изстрелванията. След кацането си на Червената планета астронавтите ще трябва да изчакат година и половина, за да могат да се върнат по същия начин.
2020-а е годината, през която от Земята към Марс ще бъдат изстреляни не една, а няколко космически мисии. Те включват както орбитални апарати, така и поне два приземяеми апарата с марсоходи. Ще видим и първия човешки апарат, който ще извърши полет в атмосферата на Червената планета. Ratio организират на 14 юли онлайн събитието „Марсианско нашествие“. Събитието се осъществява с подкрепата на Европейската космическа агенция (ЕКА). Целта на мисиите е изучаването на далечни светове и разширяването на човешките хоризонти. Това марсианско нашествие може да ни даде отговора на едни от най-фундаменталните въпроси, задавани днес: "Сами ли сме?" и "Съществуват ли други форми на живот в Космоса?" Отговорите на тези въпроси биха променили мирогледа на човешката цивилизация и биха спомогнали за ускоряването на научния и технологичен прогрес.
Астрофизикът и стипендиант на НАСА Тихомир Димитров разказва повече в "Нашият ден":
"Живеем в уникално време. Хората могат наистина да постигнат и най-смелите си мечти. Всеки от нас е мечтал като малък да стане астронавт. Но това е все по-вероятно. Във време, когато големите космически визионери (Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън) полагат основите на космическата инфраструктура, посредством която много хора ще могат да пътуват скоро до космоса, всеки, дори децата в България, могат да кажат "Аз ще изпълня своята мечта". Още звучи налудничаво, но започва да звучи и все по-реално."
Революцията в ракетостроенето вече е реалност
"Ракетите, които използваме от 5 години насам, могат да се преизползват повече от веднъж. Можете да си представите какви ще са последствията от това в близките години... Ракетата започва да прилича на самолет. Много хора ще могат да пътуват до космоса и по този начин човешката цивилизация да стане междупланетен вид!"
Чуйте още в звуковия файл.
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg