Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Онлайн Марсианско нашествие

Всички пътища на човешките космически полети (евентуално) водят към Марс. Така, най-общо казано, изглежда ситуацията – особено в последно време.

Както научаваме на Ratio Online: Марсианско нашествие, пътуването до Червената планета може да стане по два начина. Единият е чрез директно изстрелване, когато Земята е относително близо до Марс. Това обаче ограничава периода, в който могат да се случват изстрелванията. След кацането си на Червената планета астронавтите ще трябва да изчакат година и половина, за да могат да се върнат по същия начин.

2020-а е годината, през която от Земята към Марс ще бъдат изстреляни не една, а няколко космически мисии. Те включват както орбитални апарати, така и поне два приземяеми апарата с марсоходи. Ще видим и първия човешки апарат, който ще извърши полет в атмосферата на Червената планета. Ratio организират на 14 юли онлайн събитието „Марсианско нашествие“. Събитието се осъществява с подкрепата на Европейската космическа агенция (ЕКА). Целта на мисиите е изучаването на далечни светове и разширяването на човешките хоризонти. Това марсианско нашествие може да ни даде отговора на едни от най-фундаменталните въпроси, задавани днес: "Сами ли сме?" и "Съществуват ли други форми на живот в Космоса?" Отговорите на тези въпроси биха променили мирогледа на човешката цивилизация и биха спомогнали за ускоряването на научния и технологичен прогрес.

Астрофизикът и стипендиант на НАСА Тихомир Димитров разказва повече в "Нашият ден":

"Живеем в уникално време. Хората могат наистина да постигнат и най-смелите си мечти. Всеки от нас е мечтал като малък да стане астронавт. Но това е все по-вероятно. Във време, когато големите космически визионери (Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън) полагат основите на космическата инфраструктура, посредством която много хора ще могат да пътуват скоро до космоса, всеки, дори децата в България, могат да кажат "Аз ще изпълня своята мечта". Още звучи налудничаво, но започва да звучи и все по-реално."

Революцията в ракетостроенето вече е реалност

"Ракетите, които използваме от 5 години насам, могат да се преизползват повече от веднъж. Можете да си представите какви ще са последствията от това в близките години... Ракетата започва да прилича на самолет. Много хора ще могат да пътуват до космоса и по този начин човешката цивилизация да стане междупланетен вид!"

Чуйте още в звуковия файл.

Тихомир Димитров е астрофизик, инженер и космически визионер, основател на космическа академия за деца Space Academy в България. През 2015 г. Тихомир печели стипендия и завършва програмата "Космически науки" в САЩ, която се организира в сътрудничество между НАСА и Международния космически университет. По време на програмата се запознава с тогавашния директор на НАСА и бивш астронавт на космическа совалка – Чарли Болдън, втория човек, стъпил на Луната – Бъз Олдрин, и посещава фабриката на частната космическа компания SpaceX на Илън Мъск в Лос Анджелис. През 2017 г., вдъхновен от видяното в НАСА, решава да създаде космическо училище за деца в България – Space Academy, където българските деца да имат възможност да научат всичко за Космоса. Тихомир мечтае в близко бъдеще да види Земята от Космоса, да посети Марс или да участва с инженерни или научни познания в построяването на ракетите и космическите апарати, които ще заведат човечеството до други планети. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54