В Международния ден на милосърдието, 6 август, Националният музей „Земята и хората“ експонира „Камъкът от Хирошима“ за отбелязване на 75-годишнината от атомната бомбардировка над японския град Хирошима.
Днес цял свят си припомня черната история на 6 август 1945 г., когато американският бомбардировач В-29 „Енола гей“ пуска бомбата с прякор „Малчугана“ върху Хирошима. По-голяма част от града е разрушена от топлинната вълна, предизвикана от взрива. Температурата достига до 4000 градуса по Целзий.
При нападението на Хирошима загиват между 90 000 и 140 000 души. Някои умират веднага вследствие на експлозията, други – по-късно от радиацията и свързани с нея болести.
По този повод днес в зала „Гигантски кристали“ на Националния музей „Земята и хората“ - София хората могат да се преклонят пред „Камъка от Хирошима”. Камъкът е част от церемонията за отбелязване на тази тъжна годишнина, като знак на състрадание и съпричастност към жертвите от гр. Хирошима и гр. Нагасаки.
„Камъкът от Хирошима” е гранитен къс от уличната настилка в гр. Хирошима, който на 6 август 1945 г. е бил в близост до епицентъра на атомния взрив. По-късно 188 подобни къса от настилката са демонтирани, а върху всеки един е изработен барелеф на японската богиня на милосърдието – Каннон.
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg