Бъдеще или опасност е проектът Fast Danube за крайдунавските градове

Какво им трябва на дунавските градове и села, бъдеще или опасност е за тях проектът Fast Danube? Има ли рискове от свлачища, подобни на това в ломското село Орсоя? 

Инж. Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ изрази своето становище относно проекта Fast Danube:

"Сега искат да подобрят условията за корабоплаване по река Дунав, тъй като в момента тя не дава възможност да се корабоплава целогодишно в българския и румънския участък на реката. При маловодие става плитка и корабите спират. Дунав е важен транспортен коридор. Сиреч – целта е много добра. Проектът Fast Danube иска да постави на някои по-тесни места технически съоръжения – нови буни, шеврони – малко да забавят скоростта на реката и да вдигнат нивото. Най-лошото обаче е, че искат да копаят в най-плитките участъци, за да ги удълбочат. Това е опасно, защото може да доведе до доста неприятни последици. Винаги когато удълбочаваш една река, това означава, че притоците ѝ ще започнат да се вкопават, нивото на подземните реки в района се очаква да спадне. А пък голяма част от населените места по Дунавското крайбрежие се водоснабдява с вода от кладенци в терасите на реката – вкл. и град Лом. Освен това никой в момента не знае какво съдържат дънните утайки в тези участъци. Знаем, че река Дунав като цяло е доста замърсена. И като започнат да копаят по дъното, не се знае какви неща ще се вдигнат и ще започнат да текат надолу по реката. Това може да доведе до избиване на голяма част от живота в реката. Когато удълбочиш коритото на реката, тя се оттегля от бреговете. 

Цялото протежение на река Дунав в българския участък е защитена зона от Натура 2000 с приоритетни видове и местообитания за опазване в рамките на ЕС.

Най-опасното, според нашата организация, е, че има райони, където ще се удълбочава коритото на реката в най-голямото свлачище на България, аз бях свидетел през 1978 г., когато тръгна свлачището в Орсоя, беше като лунен пейзаж – разрушени къщи, пътят непроходим, скъсан водопроводът за Лом... То и сега това свлачище си се движи. Пътят между Лом и Арчар непрекъснато се нагъва."

Инж. Куманов поясни, че е имало среща миналата година на сдружение "Балканка" с възложителите от ИА по проучване на река Дунав, на която е твърдо заявено, че "Ние ще се борим като тигри с това инвестиционно предложение, ако те не предоставят абсолютни сигурни доказателства, че няма да възбудят свлачището в Орсоя. То има и едно в Оряхово..."

Инж. Куманов е категоричен, че намесите като цяло във всяка река в България са доказали, че не са довели до нищо добро. 

Божидар Янков, директор на Дирекция "Европейски програми, проекти и връзки с обществеността" към Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" България, защити проекта Fast Danube и направи резюме на ситуацията в Долен Дунав, нашия участък между България и Румъния, в момента:

"В този участък реката е свободно течаща. В последните десетилетия тук не са правени никакви крупни инженерни мерки по отношение на брегоукрепване, драгаж и т.н. В следствие изграждане на хидровъзлите Железни врата реката е с променена морфология и процесите, които протичат в нея, са силно динамични – променя се водното ниво, траекторията на водния път и т.н. 

Трупани са проблеми повече от 30 години вече с навигацията по Долен Дунав. Нещо, за което ние, като Изпълнителна агенция, сме търпели упреци през последните години от български и румънски превозвачи, а и не само. В общия участък – между България и Румъния – имаме повече от 30 критични за корабоплаването участъка. Проектът Fast Danube се занимава едва с няколко от тях. 

Ясно искам да подчертая, че това внушение, направено от г-н Куманов, за мегаломански проекти и че едва ли не ние ще изкопаем дъното на реката и ще стигнем не знам къде, не е вярно. Проектът има за цел капитално драгиране в някои участъци, поддържащо драгиране в годините и няколко инженерни мерки като шеврони, буни, брегоукрепване и т.н., изключително щадящи околната среда и бреговете и коритото на реката в цялото речно русло."

Какви научни становища има по проекта и достатъчно ли е научното становище на Геозащита Плевен?

"Не е само становището на Геозащита Плевен. ние работим както с МРРБ, така и с Геозащита, вкл. имаме и становище на БАН по този въпрос, което казва, че трябва да бъдат направени подробни геоложки изследвания в района. Те са задължителни за един такъв проект.

По този проект работи международен екип между България и Румъния. Той е изключително строго наблюдаван от ЕК. Имаме и техническа помощ от страна на програма "Джаспър". Всичко, което е необходимо, е направено и ще бъде довършено. Ние сме в процес на прединвестиционни проучвания в работна и в техническа фаза на изпълнение на проекта, по-подробни изследвания ще бъдат направени. Надяваме се до края на следващата година да приключим с процедурите по ОВОС и оценка на съответствие по Натура 2000, след това да кандидатстваме за финансиране и, живот и здраве, от 2022 година да започне изпълнението на самата инвестиция по този проект."