UVC / Ултравиолетова катастрофа

UVC / Ултравиолетова катастрофа“ представя една идея, не много стара, но твърде генерална. "Идеята за потенциала, за източника на всички неща. И ние твърдим, че черният цвят представлява нещо като алегория на този потенциал, от който произлиза целият и наблюдаем, и ненаблюдаем свят. И твърдим, че всички цветове са тонове на черното, произлизат от него", казват артистите за изложбата. Представени са 9 скулптури, които са свързани в едно ядро, една обща инсталационна скулптура – фигури, които комуникират помежду си.

UVC / Ултравиолетова катастрофа“ от Поло Оконе, Мирослава Захова и Силвия Борисова пресъздава тяхната концепция за неприсъствените художествени форми и хиперобектите, които се превръщат в ос на модерното и съвременното изкуство. Проект, който въплъщава дългогодишни творчески, научни и философски търсения през едно звено, останало встрани от тялото на институционалното – супрематизма. Бленуваните хиперобекти в общочовешкия екзистенциален дискурс несъмнено винаги са белязани от граничните феномени на тъмнината, тишината, най-високата част на електромагнитния спектър, ултравиолета, извън-нещата, трансцендентните форми, катастрофата, противоборството, метафората… Езикът на границите и катастрофата обаче е и общият език на природата.

Поло Оконе е мултижанров артист-концептуалист. Реализирал е множество изложби, философски акции, хепънинги и пърформанси. Работил е с редица артисти, танцьори, философи в различни отворени концептуални проекти, един от създателите на „Мета-Аз-Приказка“. Физик по образование, внася модерното и съвременното в научната и артистичната си дейност.

Силвия Борисова е главен асистент по естетика в Института по философия и социология – БАН и един от съавторите на „Мета-Аз-Приказка“ – хепънинг на общия език. Основните ѝ интереси са в областта на модерната и негативната естетика, философия на възприятието, философия и естетика на тялото, минимализма и концептуализма в изкуството.