На 8 октомври 1978 се появява готовият филм „Есенна соната“. Фокусиран върху процеса на изясняване на вината, литературният сценарий на филма, който след това има самостоятелна съдба на многобройни театрални и аудиосцени, навлиза в камерния свят на героите с огромна енергия за изследване на конфликта.
Една майка и две дъщери са в светлината на прожекторите. През една емоционална нощ отварят отново раните от миналото. „Есенната соната“ се врязва толкова психологически дълбоко в жената, че дори и тя да поиска да се отдръпне, силата на проницателността се запазва. Всички ние сме дъщеря на някоя майка, независимо дали сме любими или изоставени, разглезени или тормозени. Когато е избирал актрисите за главните роли в своя филм, Ингмар Бергман е знаел предварително, че и двете звезди на филма, Лив Улман и Ингрид Бергман, имат както дъщери, така и блестящи кариери. И двете преминават през част от живота си, без да видят дъщерите си по различни причини. „Успехът в някаква професия и опитите да напишеш книга не компенсират вътрешните недостатъци, толкова очевидни, колкото моите“, пише самата Лив Улман. По-късно режисьорът споделя, че когато замислил „Есенна соната“, той нямал други варианти за кастинг на двете главни роли. Не казал защо, нито пък трябвало.
„Ингмар, хората, които познаваш, трябва да са чудовища“ – са думите, с които Ингрид Бергман реагира на сценария.
Българската аудиопродукция на „Есенна соната“ се роди благодарение на превода на Васа Ганчева, радиоверсията и режисурата на Милена Кубарелова, участието на Десислава Спасова, Рут Рафаилова, Богдан Глишев, Мая Бабурска, Валентин Воскресенски, Ивайло Минчев и Васил Димитров и изпълнението на пиано на проф. Албена Димова.
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg