Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Къщата на великаните

Снимка: Валя Попова

В рубриката "Моята история" на предаването "Семейно радио" гостува Валя Попова - наш колега от Националното радио, социолог и човек, пристрастен към всичко, свързано с изкуство и култура.  Поводът за срещата ѝ с водещата Ирина Вълчанова е личността на една от най-значимите фигури в българската култура от края на 19-ти век и началото на  20-ти век – тази на д-р Кръстьо Кръстев. Валя е човек, който обича града си и никога не пропуска възможност да се разходи и из някои тиха уличка с богата история.

И ние задочно тръгваме с нея на една от нейните разходки, за да се озовем пред "Къщата на великаните". Зад това приказно име се крие дом, в който са се събирали четирима великани на културната мисъл  -  д-р Кръстьо Кръстев, Петко Ю.Тодоров и поетите Пенчо Славейков и Пейо Яворов.

Вероятно повече от вас вече се досещат, че това са членовете на емблематичния за българската литература кръг "Мисъл". Това всъщност е домът на самия д-р Кръстев, издавал списание "Мисъл" в периода 1892 - 1907 г. Къщата се намира на улица "Хан Аспарух" в отсечката между ул. "Георги Раковски" и ул. "6-ти септември". В нея са се събирали членовете на кръга "Мисъл", а при хубаво време са сядали под дряново дърво в двора. Смята се, че именно под този дрян Яворов е получил своя псевдоним. Запазен е и кабинетът на д-р Кръстев.

В разговора на Ирина Вълчанова с Валя Попова ще научите още за делото на първия професионален български литературен критик и успешния му опит да приближи българската литература до водещите по онова време европейски естетически и художествените критерии.  Доктор Кръстев полага и големи усилия да извиси българския литературен вкус, като в същото време е бил човек със силна гражданска позиция и непримирим дух, който често пъти му е печелил и врагове. Кръстев е бил един от най-големите противници на включването на България на страната на Германия в Първата световна война. Изготвя списък с 80 български интелектуалци, които да бъдат изтеглени от предната линия на фронта по време на войната, защото, по думите му, те биха били по-полезни за развитието на българската култура и дух. Писмото стига до тогавашния военен министър и искането е уважено.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05