В рубриката "Моята история" на предаването "Семейно радио" гостува Валя Попова - наш колега от Националното радио, социолог и човек, пристрастен към всичко, свързано с изкуство и култура. Поводът за срещата ѝ с водещата Ирина Вълчанова е личността на една от най-значимите фигури в българската култура от края на 19-ти век и началото на 20-ти век – тази на д-р Кръстьо Кръстев. Валя е човек, който обича града си и никога не пропуска възможност да се разходи и из някои тиха уличка с богата история.
И ние задочно тръгваме с нея на една от нейните разходки, за да се озовем пред "Къщата на великаните". Зад това приказно име се крие дом, в който са се събирали четирима великани на културната мисъл - д-р Кръстьо Кръстев, Петко Ю.Тодоров и поетите Пенчо Славейков и Пейо Яворов.
Вероятно повече от вас вече се досещат, че това са членовете на емблематичния за българската литература кръг "Мисъл". Това всъщност е домът на самия д-р Кръстев, издавал списание "Мисъл" в периода 1892 - 1907 г. Къщата се намира на улица "Хан Аспарух" в отсечката между ул. "Георги Раковски" и ул. "6-ти септември". В нея са се събирали членовете на кръга "Мисъл", а при хубаво време са сядали под дряново дърво в двора. Смята се, че именно под този дрян Яворов е получил своя псевдоним. Запазен е и кабинетът на д-р Кръстев.
В разговора на Ирина Вълчанова с Валя Попова ще научите още за делото на първия професионален български литературен критик и успешния му опит да приближи българската литература до водещите по онова време европейски естетически и художествените критерии. Доктор Кръстев полага и големи усилия да извиси българския литературен вкус, като в същото време е бил човек със силна гражданска позиция и непримирим дух, който често пъти му е печелил и врагове. Кръстев е бил един от най-големите противници на включването на България на страната на Германия в Първата световна война. Изготвя списък с 80 български интелектуалци, които да бъдат изтеглени от предната линия на фронта по време на войната, защото, по думите му, те биха били по-полезни за развитието на българската култура и дух. Писмото стига до тогавашния военен министър и искането е уважено.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
