Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Арменците, братя по съдба

Еранос Ераносян, спасителят на Каварна
Снимка: РБ „Пенчо Славейков“ - Варна

Българи и арменци са имали тежката орис да паднат под властта на Османската империя, което предопределя в известна степен тяхната сходна историческа съдба. Борби за национално освобождение, кланета на мирно население, поредно въздигане, за да последва пореден крах… Вероятно това интуитивно е чувствал Пейо Яворов, за да напише гениалното си стихотворение „Арменци“.

Интуитивно, а може би не, а съвсем съзнателно, са разбирали тази наша сходност в нещастието самите арменци, избрали за своя родина българските земи. Историческите сведения посочват, че за първи път арменци идват на Балканите през V в., другите две по-масови преселения се случват през VII-IХ и в началото на ХVII век.

Контактите са интензивни, арменците винаги са оказвали помощ на българите, когато изпадали в беда. Така например арменецът от Татар Пазарджик Ованес Съваджиян е помогнал на Уилям Гладстон да разкрие зверствата по време на потушаването на Априлското въстание. Отново той – залагайки главата си, спасява от бастисване родния си град Татар Пазарджик през 1878 г. Друг арменец – Еранос Ераносян, извършва същото за гр. Каварна. Артюн Гедикян спасява 52 въстаници от обесване, сред които е и художникът Станислав Доспевски. През 1912 г. в Балканската война се бие арменски отряд от над 250 човека под командването на Гарегин Тер Харутюнян, по-известен като Нъждех, а за негов войвода е провъзгласен националният герой на Армения Антраник Озанян. Поручикът пък от българската армия Артаг Торком излага живота си на дуел, за да защити честта ѝ, яростно укорявана от прочутия френски писател Пиер Лоти.

България от своя страна приютява много арменски бежанци през 1894-1896 г. след поредния погром в Османската империя. Така че, братските връзки между двата народа са крепки и здрави и тъкмо това се разбира, от разговора с Варти Топакбашиян, главен редактор на в. „Ереван“, с историка проф. Иван Илчев, автор на прекрасния двутомник „Розата на Балканите“, с кинорежисьора Костадин Бонев, създал филма „Изкореняване“, и с журналиста Росен Тахов, изследвал историята на поручик Торком.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 арх. Георг Винтген и арх. Стоян Тодоров (вдясно)

Ролята на архитекта е да бъде диригент на процеса на създаване на сградата

Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко..

публикувано на 09.05.24 в 18:30
Сцена от пиеса „Животът е пред тебе“ от Ромен Гари - Емил Ажар.

Мистификациите – литературни и не само

На 8 май – денят на капитулацията на Германия говорим за условността на литературните произведения, а понякога и на историческото знание. 150 години след издаването на първия том на "Веда Словена" от Стефан Веркович, на рождения ден на Ромен Гари, спечелил с мистификация два пъти "Гонкур", втория път под псевдонима Емил Ажар, анализираме с..

публикувано на 08.05.24 в 17:46

Вълнуващите истории на музикалните инструменти

Как да привлечем децата към четенето и да ги спечелим, като представяме по нетрадиционен начин малко познати факти за тях? На този въпрос отговаря "Енциклопедия на музикалните инструменти" на Щепанка Секанинова. За значението ѝ при обучението за децата е разговорът в предаването "Следобед за любопитните" с музикалния педагог Адриана Бенова. Щурчето..

публикувано на 07.05.24 в 15:05

Литературно пътешествие през еволюцията

Човешкият вид е прекарал 95% от съществуването си в праисторията. Може да се каже, че тъкмо кацаме в ерата на писмеността. Поне така твърдят авторите на научно-популярния бестселър "Животът, разказан от един хомо сапиенс на един неандарталец" , който Паулина Мичева представя в "Нашият ден". Писателят Хуан Хосе Миляс в ролята на неандерталец..

публикувано на 07.05.24 в 12:16
Доц. Ангел Кунчев

Революция – на прогреса или на отрицанието?

По темата "ваксини" и тяхното епохално значение за оцеляването на човечеството, разговаряхме с доц. Ангел Кунчев – главен здравен държавен инспектор. Твърде много аспекти бяха обсъдени: задължителният имунизационен календар, доброволните ваксини, опитът на другите държави, негативното отношение на българите, което води до изключително ниско..

публикувано на 07.05.24 в 08:52