Българи и арменци са имали тежката орис да паднат под властта на Османската империя, което предопределя в известна степен тяхната сходна историческа съдба. Борби за национално освобождение, кланета на мирно население, поредно въздигане, за да последва пореден крах… Вероятно това интуитивно е чувствал Пейо Яворов, за да напише гениалното си стихотворение „Арменци“.
Интуитивно, а може би не, а съвсем съзнателно, са разбирали тази наша сходност в нещастието самите арменци, избрали за своя родина българските земи. Историческите сведения посочват, че за първи път арменци идват на Балканите през V в., другите две по-масови преселения се случват през VII-IХ и в началото на ХVII век.
Контактите са интензивни, арменците винаги са оказвали помощ на българите, когато изпадали в беда. Така например арменецът от Татар Пазарджик Ованес Съваджиян е помогнал на Уилям Гладстон да разкрие зверствата по време на потушаването на Априлското въстание. Отново той – залагайки главата си, спасява от бастисване родния си град Татар Пазарджик през 1878 г. Друг арменец – Еранос Ераносян, извършва същото за гр. Каварна. Артюн Гедикян спасява 52 въстаници от обесване, сред които е и художникът Станислав Доспевски. През 1912 г. в Балканската война се бие арменски отряд от над 250 човека под командването на Гарегин Тер Харутюнян, по-известен като Нъждех, а за негов войвода е провъзгласен националният герой на Армения Антраник Озанян. Поручикът пък от българската армия Артаг Торком излага живота си на дуел, за да защити честта ѝ, яростно укорявана от прочутия френски писател Пиер Лоти.
България от своя страна приютява много арменски бежанци през 1894-1896 г. след поредния погром в Османската империя. Така че, братските връзки между двата народа са крепки и здрави и тъкмо това се разбира, от разговора с Варти Топакбашиян, главен редактор на в. „Ереван“, с историка проф. Иван Илчев, автор на прекрасния двутомник „Розата на Балканите“, с кинорежисьора Костадин Бонев, създал филма „Изкореняване“, и с журналиста Росен Тахов, изследвал историята на поручик Торком.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg