Българският културен институт в Москва започна новия си сезон с представянето на студентския издателски проект „7 български разказа, 7 български писатели, 7 студенти преводачи“, осъществен в Московския държавен лингвистичен университет.
Международният проект на Московския държавен лингвистичен университет и Българския културен институт е подкрепен от Библиотеката за чуждестранна литература и се състои от три части: електронна книга, аудиокнига и печатно издание. На презентацията в Иностранката присъстваха студентите преводачи, преподавателите от Московския лингвистичен университет, доброволците, прочели разказите в руския им превод, както и самите български писатели предоставили безвъзмездно издателските си права и подбрали разказа, с който да бъдат представени в сборника.
Извънредният и пълномощен посланик на България в Русия Атанас Кръстин, Временно изпълняващият длъжността генерален директор на Иностранката Павел Кузмин и деканът на Преводаческия факултет на МГЛУ Екатерина Похолкова специално подчертаха в приветствените си слова, че подобни мостове между преводачи и автори са път на българската литература по света.
Българският език, българските писатели и българският разказ бяха многократно произнесени по време на вечерта, която завърши като всеки неин гост получи по екземпляр от сборника с преводите на разкази на Алек Попов, Александър Секулов, Георги Господинов, Елена Алексиева, Здравка Евтимова, Иванка Могилска, Йордан Д. Радичков.
Като естествено продължение на тази проява само седмица по-късно Българският културен институт съвместно с Центъра за славянски култури осъществиха видеомост с Георги Господинов, с издатели, редактори и преводачи. В основата бе разговорът за съвременния български роман за серията „Нов български роман“, открита с „Естествен роман“ на Георги Господинов и продължена с редица други забележителни български творби.
В разговора, излъчен на портала культура.рф пред аудитория от 107761 души, се говори и за новия роман на Господинов „Времеубежище“ и за „Физика на тъгата“, за тази трилогия, която представя съвременната българска литература по света и в оригинал, и в преводи.
Финален акцент на разговора бе българският афиш в Москва, като сред традиционните имена на Александър Морфов, Явор Гърдев и Христо Бойчев се добави името на хореографа Димо Милев - първият български хореограф с постановка на сцената на Болшой театър. Неговото „Изгасване“ по музика на Енрике Гранадос е връхната точка, според театроведа и драматург Майя Праматарова, подкрепено от някои издания, на представлението, включило четири хореографии и наречено: „Четири персонажа в търсене на сюжета“. Силата на въздействието идва от външния лаконизъм на формата, наситена с много енергия и смисъл от хореографа и танцьорите, повярвали на идеята на Димо Милев.
На въпрос на Майя Праматарова към Екатерина Крисанова, балерината отговаря: „Познаваме се отдавна с Димо Милев. Танцували сме заедно, но сега работата ми с него като с хореограф бе за мен нов, огромен опит. Друго е да танцуваш без палци, да се оттласваш по този начин от пода. Димо е много талантлив, светъл, търпелив човек, който не се изморява да обяснява.“
Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на киното и от 14.45 и от 18.00 в Кино Одеон малки и големи могат да гледат "Кино по детски" – селекцията от съвременни анимационни филми, създадени от български артисти и озвучени на български език,..
В киносалона сте, светлините са загасени, рекламите са минали и сте в очакване филмът да започне. Кое е първото, което привлича сетивата ви? Статистиката тук не говори, но една немалка част от хората навярно биха казали, че е звукът, той най-бързо достига до ума на човек. Какво се случва обаче с тези от нас, за които животът се измерва с непрестанна..
Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе, и сега е част от трупата на Драматичния театър "Сава Огнянов". Преди броени дни тя създаде в крайдунавския град ателие по актьорство за всички професии. Ателието се нарича "Ти си главният..
24 май събра няколко български неделни училища от южните райони на Германия, за да може българската общност да усети значението на този ден – особено когато българският език е ежедневна борба в чужда култура. Училища от областите Бавария и Баден-Вюртемберг създадоха автентична българска атмосфера, с която изучаващите български език в Германия показаха..
Текстът към изложбата "Високи гласове", открита в "Топлоцентрала" и в Националния музей "Земята и хората" до 31 май, започва така: "Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси, психологически..
Политическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , автор в DW и заместник главен редактор на "Би..
Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на..
Искането на президента за референдум за еврото и състоянието на българското правосъдие коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" правният..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
