„Малкият свят, големият свят“ е новата книга с поезия на Надежда Радулова. Но макар да има единство и общност с предишните ѝ стихосбирки, тя като че ли опитва да се променя. Като че има съзнателен и подсъзнателен стремеж към това.
"Имам едно суеверие – във всяка следваща книга слагам по едно стихотворение от предишна – сякаш да се уверя, че продължавам да съм аз в това писане, като поетика. Докато в различни мои житейски етапи съм променяла рязко средата, собственото си положение, нагласата към света, сменяла съм страните и езиците, като че ли в поезията се опитвам да запазя една тънка нишка, която да ме сглобява мен самата.
Самото писане за мен е било винаги опит да премина някакви граници и да видя някакви нови неща – не само за себе си, а и за другите, за света изобщо. Извън целите на литературата. Т.е. писането, като свой личен инструмент за вървене напред, за живеене и изобщо за понасяне на света. Ако не пробвах различни нови сетива, ако не се опитвах да видя отвъд това, което си представям че съм, отвъд собствената ми фантазия за себе си, щеше да ми е много тежко... Трудно можеш да промениш живота си до степен, до която понякога ти се иска, но с писането това става" – казва поетесата.
В "Артефир" Радулова представи последната си стихосбирка „Малкият свят, големият свят“.
Надежда Радулова е поет, преводач на поезия и проза от английски, редактор, и преподавател. Автор е на осем стихосбирки.
Родена е през 1975 г. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон.
Академичните ѝ интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/родовите изследвания (Gender studies). Докторантка е към Катедра по теория на литературата към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската ѝ дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм. Автор е на стихосбирките "Онемяло име" (1997), "Алби" (2000), "Памук, стъкло и електричество" (2004), "Бандонеон" (2008). Носителка е на Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др.
Нейни стихотворения са представяни в периодични издания и антологии на чешки, английски, турски и руски езици. Работи като редактор в месечното списание за пол, език и култура "алтера". Надежда Радулова е носител на голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009). Сред преведените от нея автори са Марина Левицка, Филип Рот, Сам Савидж, Джон М. Кутси, Джийн Рис, Линда Грегърсън и др.
Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..
Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства. За историята..
Актьорът Павел Попандов получи наградата за цялостен принос в киното на 12-ия Международен фестивал за ново европейски кино "Златната липа" в Стара Загора. Той засади своя липова фиданка в Алеята на липите в града, в която дръвчета имат и другите единайсет носители на наградата. Липата си посвети на големия ни актьор Георги Георгиев-Гец...
В One Gallery в София българският визуален артист, който от години работи в Белгия, Николай Константинов откри изложбата си "Квартет за края на времето". Проектът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиен, написана и за пръв път представена пред публика в лагер за военнопленници по време на Втората световна война. Изложбата показва..
В началото на юни български независими културни оператори подписаха отворено писмо, с което призовават Министерството на културата (МК) към по-добър диалог, редовна комуникация, ясни програми и създаване на стратегия за развитието на българската култура с участието на целия сектор. От пети юни до днес, броят на подписалите го творци, културни..
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg