Николай Стайков: Законът за достъп до информация е силов метод

Николай Стайков, разследващ журналист и съосновател на Антикорупционен фонд (АКФ) разказва в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ за опита му в използването на Закона за достъп до обществена информация във водещи негови журналистически разследвания.

Прокуратурата все още ме охранява

„Това, което ние искаме от прокуратурата и сме го искали официално с писма, е да се разследват извършителите на въпросните телефонни заплахи, които получихме по време на разследването „Осемте джуджета“ и да се разследва кой е зад тях, но за съжаление, това не се случи. Тоест, продължаваме да сме в абсурдната ситуация, от една страна, прокуратурата да ги намира за незначителни, за да не ги разследва, а от друга страна, да ми назначава охрана. Което е абсурдно и според мен така затвърждава хипотезите, че зад въпросните заплахи има високопоставени хора, които са под някаква форма на прокурорски чадър. Явно има откровено нежелание да се разследва, както и нежелание за изпълняване на обещанията, които са поели определени министри. Дори и вицепремиерът, наблюдаващ Министерство на вътрешните работи, Каракачанов пое по случая ангажимент да разкрие информация, обеща, че ще има проверка защо ресторантът „Осемте джуджета“ е бил охраняван денонощно от полицията, но такава проверка не е обявена публично."

Законът за достъп до информация

„За съжаление, виждаме едно барикадиране на институциите по отношение на даването на информация на журналистите и тогава ни остава само Законът за достъп до информация, който е един силов метод, при положение че нито един от другите методи не работи. Знаете, че нормалната работа на журналисти с институции, това е да бъдат изпратени въпроси и да се получи официален отговор. И от това зависи бързината, с която един журналист ще си свърши работата, което е много важно в наши дни. И затова масовият отказ на институциите да дават отговори при зададени въпроси, особено неудобни, се отразява и на работата на журналистите. Тогава идва на помощ Законът за достъп до информация и затова го наричам силов метод.

За съжаление обаче, това не означава само две седмици забавяне, какъвто е законовият срок за получаване на информация. Много често, за да се получи информацията, ако институциите не желаят да я предоставят, трябва да се ходи на дело. Което пък означава саботаж на журналистическото разследване, защото, ако то се появи, след половин или една година, след като мине делото, то много често губи своята актуалност. И пак да кажа, че това не е нормалният начин на работа между журналисти и институции. Би трябвало в търсенето на истината и справедливостта журналистите, гражданите и институциите да са от едната страна на барикадата, но много често се оказва, че не са.“

Често законът е формален

„Ще дам един пример, в който правихме разследване на едни ремонти на пътища. Беше ни даден достъп до документи по Закона за достъп на информацията, но какво се оказа – че имаме два часа, за да разгледаме около двадесет папки с няколко хиляди страници, но нямахме право да си водим записки или да снимаме. До нас седеше служител, който следеше да не препишем нещо от тези двадесет папки. Можехме само да ги гледаме като някакво художествено четиво, което е абсурдно, но се оказа законно. Това е само един пример за формалистично изпълнение на Закона за достъп до информацията – уж са ни дали информацията, но всъщност ние нямаме достъп до нея, защото как се запомнят двадесет хиляди страници?“