На фона на дълбоките проблеми в държавата и общото безпокойство на хората тези дни неочаквано на повърхността пред общественото внимание изплува нова тема за спорове. Как да се нарича празникът 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, както досега, или Ден на българската писменост, просвета и култура. За съжаление мястото, откъдето тръгна „идеята“, беше парламентарната трибуна и обсъждането и приемането ѝ на първо четене стана част от договорките между политическите сили, въпреки декларациите, че тя се нуждаела от „национален дебат и консенсус“. Дори да оставим настрана въпроса за навременността и необходимостта изобщо от спорове на тази тема, тя вече влезе в социалните мрежи, пресата и електронните медии и повлече след себе си истински важни въпроси.
Къде е мястото и кои са хората, които могат с научни аргументи да обосноват едно толкова чувствително за нацията ни определение. Два от институтите на БАН – Институтът за български език и Кирило-методиевският научен център – се противопоставиха на предложението с официални становища без мнението им да бъде взето предвид от вносителите му. Оттук и следващото питане – истината ли се търси чрез промяната във формулировката за празника или политически ефект. Остава и най-трудният въпрос – чии думи избираме да чуем – на хората, които са посветили десетилетия на изследване, съхраняване и разпространение на знанията за историята на нашия език, писменост и култура, или на боричкащите се за власт политически играчи.
В предаването „За думите“ на националната програма за култура и образование можете да чуете аргументите на учените от двата института, представени от проф. Славия Бърлиева от Кирило-методиевския научен център и доц. Ваня Мичева от Института за български език.
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..
Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече. Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..
Днес, в 14 ч., в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), ще се проведе учредителното събрание на Асоциацията на българските..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред..
Днес в 14 ч. в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се проведе учредително събрание на Асоциацията на българските културни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
