На фона на дълбоките проблеми в държавата и общото безпокойство на хората тези дни неочаквано на повърхността пред общественото внимание изплува нова тема за спорове. Как да се нарича празникът 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, както досега, или Ден на българската писменост, просвета и култура. За съжаление мястото, откъдето тръгна „идеята“, беше парламентарната трибуна и обсъждането и приемането ѝ на първо четене стана част от договорките между политическите сили, въпреки декларациите, че тя се нуждаела от „национален дебат и консенсус“. Дори да оставим настрана въпроса за навременността и необходимостта изобщо от спорове на тази тема, тя вече влезе в социалните мрежи, пресата и електронните медии и повлече след себе си истински важни въпроси.
Къде е мястото и кои са хората, които могат с научни аргументи да обосноват едно толкова чувствително за нацията ни определение. Два от институтите на БАН – Институтът за български език и Кирило-методиевският научен център – се противопоставиха на предложението с официални становища без мнението им да бъде взето предвид от вносителите му. Оттук и следващото питане – истината ли се търси чрез промяната във формулировката за празника или политически ефект. Остава и най-трудният въпрос – чии думи избираме да чуем – на хората, които са посветили десетилетия на изследване, съхраняване и разпространение на знанията за историята на нашия език, писменост и култура, или на боричкащите се за власт политически играчи.
В предаването „За думите“ на националната програма за култура и образование можете да чуете аргументите на учените от двата института, представени от проф. Славия Бърлиева от Кирило-методиевския научен център и доц. Ваня Мичева от Института за български език.
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
