Енергетиката между политиката и реалността – кое кара Зелената сделка да бъде приета като пречка, а не като възможност? Ще успее ли България да реагира навреме и да извлече ползи от енергийната ситуация и да преодолее впечатлението, че Зелената сделка е нещо, наложено от Брюксел, а не възможност за развитие, и то бързо развитие?
По темата енергетика и климатични промени енергийният експерт Атанас Тасев направи анализ в "Нашият ден"
"Зеленият преход е неотменяем процес. Това е политиката на ЕК и ЕС. А климатичните промени са факт. За мен винаги е будело недоумение изключителната активност на Европа в този процес, защото, както се изнесе в доста статистически издания, делът на емисиите на въглероден диоксид в общия емисионен фактор в света от страна на Европа е около 6%. Странно, като се има предвид, че бързото движение по пътеката на Зеления преход, общо взето, прави икономиката на Европа неконкурентна. Защото до неотдавна, а тази тенденция очевидно ще продължи, възобновяемата енергетика е в преференциален ценови режим – тя е по-скъпа от класическите производители на електроенергия и с това, естествено че влошава общите икономически показатели. От друга страна, възобновяемата енергетика, която все още не е влязла в системата на интелегентните системи за управление, общо взето, създава шок в енергийната система, който трябва да бъде овладян, а това също струва пари.
Ние сме малка икономика, силно зависим от термичните централи и ускореният преход към зелената енергия естествено ще влоши общото икономическо състояние на страната. Надявам се да успее нашата дипломация от високо политическо ниво, защото за нас ликвидирането на комплекса "Марица-изток" е много тежък социален и енергиен проблем."
Проф. Тасев подчерта, че нещата вече са на държавно ниво – стигнали са до Европейския съвет. "Ние трябва да вземем пример от Полша, която има един инструмент, популярен в цивилизования свят – инструмента на лобизма. Полша успя да през 2016 г. да подпише по-мек вариант за зеления преход, който почти поставя в режим на дерогация техните термоцентрали за 15-годишен период. Така че трябва да се вдигне нивото на преговорния процес, може би с по-голяма категоричност, за да има диференциален подход за един много сериозен проблем за нас."
Атанас Тасев коментира и темата за ядрената енергетика в България и идеята за строителство на VII блок на АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене" въобще:
"По проекта за зелен преход на Европа към 2050 година ще останат само два източника на електроенергия – възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия. Известно е, че нашите ядрени реактори на площадката на АЕЦ "Козлодуй" са от второ поколение, имат определен срок, срокът беше продължен до 1927 г., но те не са вечни. Отчитайки това, още през 2012 г. към АЕЦ "Козлодуй" се създаде държавно прездприятие "Нови мощности". Направиха се анализи и дейности, в резултат от които преди няколко месеца беше финалният документ, който позволи да се лицензира площадка №2 за строителство на нов ядрен реактор.
От друга страна, като катализатор беше посещението на г-н Франк Фанън – висш чиновник във Вашингтон – който очевидно оказа определен натиск върху правителството, използвайки т.нар. "доктрина за употребата на "мека сила" (1977) – използване на непазарна сила за спечелване на пазарно преимущество. Европа не се предава, а и ние не се предаваме засега. Но ние не сме държава, която може да диктува политиката на ЕК."
Проф. Тасев смята, че нашата външна политика действа все по-активно в посока да запазим комплекса "Марица-изток" и да направим една оптимална енергийна стратегия, който съответства на спецификата на нашето потребление и на нашата енергийна система.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Климатичните промени е тема, която по различен начин се появява в общественото пространство, поставя въпроси, предизвиква различни реакции. М ладежката конференция „Климатичните промени и сигурността – гласът на младите за преодоляване на..
Лятното културно събитие Sofia Summer Fest продължава и през месец август, предлагайки на столичани и гостите на града разнообразие от кино и театрални заглавия. Сред акцентите тази година е второто издание на "Фестивала за съвременно българско и..
Това е история за малка благотворителна кампания от Варна, която се превърна в символ на доброто за милиони хора в цяла България и по света като ги обедини да действат заедно. История за пластмасови капачки, бебета, бебешки кувьози, дарения, детски..
През тази седмица в Изпълнителна агенция за българите в чужбина беше учредена Асоциация на българските културни сдружения в чужбина. На учредителната среща присъстваха представители на различни културни сдружения на български творци, живеещи зад граница...
На 20 август от 20:30 ч. площадът пред Русенската опера ще се превърне в сцена под открито небе за едно от най-впечатляващите музикални събития на това лято — концертното изпълнение на "Carmina Burana" от Карл Орф. В събитието ще участват сопраното..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
На 6 август от 12.30 часа, след празничното Богослужение за Преображение Господне, в изложбената зала при музея на Бачковския манастир художникът Андрей..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg