По повод 18 октомври – Международния ден на художника – в Европейски паралели - за музея, за галерията гостува Симеон Панайотов. Той е известен български художник и преподавател по изобразително изкуство в 40-о СУ „Луи Пастьор“ от 1983 г. Преподавал е седем години и във Факултета за начална и предучилищна педагогика в СУ „ Св. Климент Охридски“.
Как се предава умението да уловиш образите и цветовете на заобикалящия ни свят и как те оживяват върху платното? Какво е отношението на младите хора днес към изобразителното изкуство и защо понякога почти на всеки човек му се иска да рисува..?
Със Симеон Панайотов разговорът е и за съжителството на хората с изобразителното изкуство и за следите, които то оставя в нашето съзнание…
Роден в ателие на художник, той е орисан още с първото си вдишване да улови аромата на прясно нарисувана картина. Отрано привлечен от естетиката на пейзажа и магията на портрета, той навлиза в живописта – едно от най-старите и почитани изкуства – с убеждението, че в правдивото отразяване на действителността, детайлът има не само важна роля, но и свой живот и място в творбата. Затова не е случайно, че неговите творчески търсения са насочени най-вече към преоткриване и преосмисляне на въздействието на отделни части от предмети и обекти. Подлага ги на своеобразна творческа дисекция, като, без да ги разрушава, ги отделя от естествената им среда и търси други отправни точки. Експериментира непрестанно с формата, багрите, линиите и така създава свои самостоятелни естетически внушения, които макар и понякога доведени до абстракция, не губят доверието на зрителя.
През 1983 г. Симеон Панайотов завършва специалността „живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, в класа на проф. Станислав Памукчиев. Работи в областта на акварела, живописта и колажа. Разнообразието на техническите похвати – платно, масло, хартия, колажи, смесена техника и пр. – му позволяват пълноценно да пресъздава отделни свои впечатления от заобикалящата го среда. С лекота и увереност използва цветовете, тяхната плътност, което съчетава с едно експресивно полагане на мазката. И без да проявява консервативност, следва своя стил и основни принципи, изградени през годините на активно творчество. Навлиза в диалог с образите, като се стреми да не се разлива в крайности. Използва оригинален пластичен език, чрез който непрестанно осъществява жива връзка, между своите картини и зрителя.
Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Градска художествена галерия – Велико Търново, частни колекции в България, Германия, Франция, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина. Като член на Съюза на българските художници от 1989 г., участва във всички творчески изяви на Съюза и едновременно с това представя свои творби и в самостоятелни изложби:
• 1987 г. – София, галерия „Алма Матер“ - СУ „Св. Климент Охридски“
• 1988 г. – София, галерия СБХ - бул. „Руски“ № 6
• 1996 г. – София, галерия НДК
• 2002 г. – София, галерия „Сезони“
• 2003 г, 2006 г.. – Велико Търново – изложбени зали „Рафаел Михайлов“
• 2006 г. – София, галерия „Икар“
• 2007 г. – Севлиево, Градска художествена галерия
• 2007 г. – София, галерия „Хаджистоянови“
• 2008 г. – София, Арт център „Алтера“
• 2011 г. – София, БНР – представен от Фондация „199“
• 2011 г. – Галац, Румъния
• 2011 г. – София, галерия „Велмар“
• 2011 г. – Дупница, галерия „Джамията“
• 2012 г. – Банкя, галерия „Тандра“
• 2012 г. – Велико Търново, галерия „Хан Хаджи Николи“
• 2012 г. – София, галерия „Алма Матер“ - СУ „Св. Климент Охридски“
• 2014 г. – Пазарджик, РИМ-Пазарджик, представен от Фондация „199“
• 2015 г. – Стара Загора, РИМ-Стара Загора, представен от Фондация „199“
• 2016 г. – Белград, Република Сърбия
• 2018 г. – Белград, Република Сърбия
Награди
• 1997 г. – В. Търново – Първа награда за живопис – Националната изложба на художниците-преподаватели, организирана от Министерството на науката и образованието
• 2004 г. – В. Търново – Номинация за същата награда – Националната изложба на художниците-преподаватели, организирана от Министерството на науката и образованието
• 2007 г. – Париж, Франция – Cite Internationale des Arts
• 2010 г. – Патра, Гърция – Награда за живопис – II-ри международен Арт фестивал
• 2010 г. – София – Награда за български автор – Международна изложба за хартиено изкуство
• 2012 г. – В. Търново – Награда на СБХ за български автор – изложба „Послания от вековете“
• 2012 г. – Плевен – Почетна диплома – Биенале за представяне на малките форми
• 2014 г. – В. Търново - Награда за живопис на общинна В. Търново – 20-та национална изложба на художниците педагози
• 2018 г. – Белград, Република Сърбия – I-ва награда – Международна годишна изложба
33-то издание на Международния театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен предложи на публиката и критиката поводи за размисъл върху едни от най-значимите заглавия от чешкия театър и международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът проф. Калина Стефанова, преподавател в НАТФИЗ..
Тази година в Созопол се проведе международна конференция "Изкуствена и естествена креативност" посветена на 30 години Ранноесенна школа по семиотика, към Нов български университет в България. Лектори на конференцията бяха утвърдени световни имена като проф. Масимо Леоне – преподавател по визуална семиотика и психология на комуникацията, както и..
До 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата..
Защо според Илиян Василев ситуацията в България – от кризата с боклука в София до войната между прокуратурата и съда – може да бъде наречена Операция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg