Двуезичният албум „Петдесет жени в българската живопис“ поставя щрихите на една кратка, но достатъчно достоверна обща картина на развитието на изобразителното изкуство у нас от началото на ХХ век до наши дни и мястото на жените творци в нея. В албума са включени както репродуцирани произведения на българските художнички – от колекциите на Националната галерия, СГХГ и други български галерии и частни колекции, така и техните биографии.
Съставители на луксозното издание са проф. Чавдар Попов и д-р Милена Балчева-Божкова. С работата си по албума те се опитват да разберат дали има основание да се говори за някаква специфична женска чувствителност, за женско своеобразие в изкуството.
Натюрмортът, детският портрет, дамският портрет и интериорът са основен репертоар за жените художнички в периода между двете световни войни и именно той дава повод донякъде да се говори за отделни женски категории в изобразителното изкуство.
„Въпросът за женското творчество, дори самата му дефиниция като токова, е проблем от изключително значение“, споделя д-р Милена Балчева-Божкова. „Разграничавайки се от т.нар. "феминистка критика" на историята на изкуството, станала особено актуална през последните години, в контекста на нашето изкуство и точно в тези години между двете световни войни е необходимо да разкрием пристрастията и обществените реакции, възникнали по отношение на въпроса са жените творци“.
Според изследователката етикетирането на една творба като женствена често по косвен начин я натоварва с отрицателна оценка. В повечето случаи произведенията на художничките в миналото са определяни като женско изкуство, което се характеризира с деликатност, нежност, лиричност, романтичност, но не и със сила. А именно с това, според критиците, се отличава т.нар. "мъжко творчество".
Съставителите на албума ограничават панорамата от имена и творби в женското изкуство единствено до живописта, тъй като в нея в най-ярка и в пълна степен се разгръщат постиженията на редица забележителни авторки, които бележат трайна диря в българското изкуство. Като например Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Бинка Златарева, Веса Василева, Дора Бонева, Лиляна Русева и Калина Тасева.
Двуезичният албум е създаден по идея на княз Никита Лобанов-Ростовски, а работата по него отнема близо две година. По думите на д-р Милена Балчева-Божкова темата за женското изкуство е актуална, но в никакъв случай не и изчерпана. Тя е фрагментарно проучена и има още много какво да се пише и говори по нея. Самата тя си представя още тематични издания, които могат да засегнат темата за жените творци в други области на пластичните изкуства, като скулптурата например.
Повече за албума „Петдесет жени в българската живопис“ можете да чуете в звуковия файл.
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
След успеха на събитията на "Кинолюбителите" от миналата година, когато бяха показани любителски филми на Серафим Мънков и Станка Пенчева, "Киноклуб Супер 8" продължава да представя такива филми в Дома на киното. Този път ще видим още по-богатата колекция на софийския адвокат Христо Пиперков, заснета на редкия формат 9.5 мм. "Филмите показват..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в пространството Campus 90 (бул. "Цар Освободител" 90). Писателят разказва за работата върху романа. Карабашлиев проучва архиви, свързани с 1944 година, Втората световна война, 9 септември, още покрай писането..
София от 20-те години на ХХ век оживява в поетично соаре с музика по стихове и писма на Елисавета Багряна. Разказът за (не)познатата поетеса ще прозвучи в откъси от нейни дневници и лична кореспонденция, любими поетични текстове ще прочетат актрисите Жорета Николова, Снежина Петрова и Искра Ангелова. От дистанция в събитието ще се включат съвременните..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg