Двуезичният албум „Петдесет жени в българската живопис“ поставя щрихите на една кратка, но достатъчно достоверна обща картина на развитието на изобразителното изкуство у нас от началото на ХХ век до наши дни и мястото на жените творци в нея. В албума са включени както репродуцирани произведения на българските художнички – от колекциите на Националната галерия, СГХГ и други български галерии и частни колекции, така и техните биографии.
Съставители на луксозното издание са проф. Чавдар Попов и д-р Милена Балчева-Божкова. С работата си по албума те се опитват да разберат дали има основание да се говори за някаква специфична женска чувствителност, за женско своеобразие в изкуството.
Натюрмортът, детският портрет, дамският портрет и интериорът са основен репертоар за жените художнички в периода между двете световни войни и именно той дава повод донякъде да се говори за отделни женски категории в изобразителното изкуство.
„Въпросът за женското творчество, дори самата му дефиниция като токова, е проблем от изключително значение“, споделя д-р Милена Балчева-Божкова. „Разграничавайки се от т.нар. "феминистка критика" на историята на изкуството, станала особено актуална през последните години, в контекста на нашето изкуство и точно в тези години между двете световни войни е необходимо да разкрием пристрастията и обществените реакции, възникнали по отношение на въпроса са жените творци“.
Според изследователката етикетирането на една творба като женствена често по косвен начин я натоварва с отрицателна оценка. В повечето случаи произведенията на художничките в миналото са определяни като женско изкуство, което се характеризира с деликатност, нежност, лиричност, романтичност, но не и със сила. А именно с това, според критиците, се отличава т.нар. "мъжко творчество".
Съставителите на албума ограничават панорамата от имена и творби в женското изкуство единствено до живописта, тъй като в нея в най-ярка и в пълна степен се разгръщат постиженията на редица забележителни авторки, които бележат трайна диря в българското изкуство. Като например Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Бинка Златарева, Веса Василева, Дора Бонева, Лиляна Русева и Калина Тасева.
Двуезичният албум е създаден по идея на княз Никита Лобанов-Ростовски, а работата по него отнема близо две година. По думите на д-р Милена Балчева-Божкова темата за женското изкуство е актуална, но в никакъв случай не и изчерпана. Тя е фрагментарно проучена и има още много какво да се пише и говори по нея. Самата тя си представя още тематични издания, които могат да засегнат темата за жените творци в други области на пластичните изкуства, като скулптурата например.
Повече за албума „Петдесет жени в българската живопис“ можете да чуете в звуковия файл.
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския..
На 17 юни беше приет Регламент за възстановяване на природата – Nature restoration law . България подкрепя регламента от самото начало на обсъждането му..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg