Темата за климатичните промени, осмисляни в контекста на глобалното затопляне, напоследък все по-често се свързват не само с климатичните бежанци, топенето на ледниците и оцеляването на застрашени от повишаването на морското ниво популации от хора, живеещи в крайбрежни райони, но и с увеличаващият се брой на застрашените растителни и животински видове.
Как белите мечки, коалата и носорозите се превърнаха в символи на рисковете от настъпващото глобално затопляне, а златният чакал, степната антилопа и розовото фламинго успяват да се приспособяват въпреки чувствително изменящите се климатични условия в наши дни? Какви са еволюционните възможности на самата природа за своеобразен „рестарт“ в самоорганизацията на природното единство и каква цена трябва да плати човечеството за него, ако въобще е възможен? До каква степен самите ние ще успеем да трансформираме възможно най-щадящо обичайните местообитания за фауната и свързаната с нея флора при екстремните температурни аномалии?
По тези актуални проблеми е разговорът с биолога от Националния природонаучен музей при БАН доц. д-р Марио Лангуров.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
