Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Законите, които уреждат медийната реалност, не трябва да се пишат от политици

Проф. Атанас Семов: Медиите вече не са посредник, а фактор

Скандали като този се разрешават само с активното участие на медийната общност

| обновено на 24.10.20 в 19:08
Проф. Атанас Семов
Снимка: БГНЕС

Какви трябва да бъдат медийните закони у нас и по-специално Законът за радио и телевизия? От какви промени се нуждаят, тъй като технологиите се развиват, а този закон е морално остарял? Но рецепта за закон, който да удовлетворява и политиците, и медиите, все още няма. Не само че няма промени, но и всеки опит да бъдат направени такива, води след себе си и скандали, и накрая се оказва неуспешен.  

Проф. Атанас Семов, конституционен съдия и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски", коментира темата в "Мрежата".

Напрежение около идеята за медийна регулация

"От медийните теми никой не е дистанциран, защото живеем в медийно време. Време, в което, ако нещо не е съобщено в големите медии, значи не се е случило. Краткият отговор на това защо винаги има проблеми, напрежение, вълнение, страсти, конфликти около идеята за медийна регулация и конкретните ѝ проявления, може да бъде само един: В наши дни целият обществено-политически живот е пряко зависим от медиите. Медиите вече не са посредник (каквото означава самото им име), а са фактор. Медиите формират обществения живот, те не го отразяват."

Властите в модерната държава

"Властите в модерната държава не са три, а четири. И медиите не са четвъртата власт, а по своя инструментариум за въздействие върху обществото са в най-лошия случай втората власт. Само изпълнителната власт, може би, разполага с по-големи механизми за пряко и бързо въздействие върху обществото. На второ място несъмнено са медиите. Медиите са по-голяма сила от законодателната власт и за съжаление, а може би не, и от съдебната власт."

Как трябва да се правят и пишат медийни закони

"Законите, които уреждат медийната реалност, не могат и не трябва да се пишат от политици. Това е пример за закон и правна уредба, която трябва да се създава задължително от тези, които осъществяват медийното покритие.

Да пише закон за медиите човек, който два пъти се е спънал по стълбите на радиото или телевизията е крайно неуместно. Това е закон, който може и трябва да бъде писан само от хората, които работят в медиите и познават проблемите, и разбират значението на медиите. В този смисъл ролята на т.нар. "работни групи" не може да бъде друга, освен определящаНие, като общество, трябва да имаме изключително висока нетърпимост към политическото шмекеруване. Често сме свидетели, и Конституционният съд се е произнасял по тези въпроси, че в НС се приемат текстове на закони, които не са били предмет на никакво предварително обществено обсъждане, понякога без обсаждане и в самия парламент."

Сегашният медиен скандал

"Той е свързан с това, че един обсъден проект, създаден с участието на представители на медийната общност, по един или друг начин е подменен на официален сайт и в нормотворческия процес с друг необсъден и още повече, ако правилно разбирам, неподготвен от самите медийни представители проект. Това не може и не бива да се допуска. Лошото е, че по отношение на медиите властта прокарва, в повечето случаи успешно, политиката от Древен Рим "Разделяй и владей". Нещо много вредно за обществото. Нещо, което превръща медиите не просто във фактор на властта, а във фактор, контролиран или притежаван от властта. Това един добър медиен закон трябва да направи напълно невъзможно. Механизмите за политическо въздействие в медиите трябва да бъдат сведени до санитарния минимум."

Националните медии

"Те трябва да са отчетливо обществени в своята природа. Първо – икономическа, и след това в своята дейност. Механизмите за намеса на властта в работата на медиите ги обричат на тежка зависимост."

Оставката на генералния директор на БНР

"Оставката е съвсем отделен въпрос от въпроса за съдържанието на медийния закон. Оставката може да бъде знак на реакция, на несъгласие. Всеки ръководител трябва да бъде готов да подаде оставка, когато онова, което се случва с правната уредба на ръководеното от него звено, не съвпада с неговата ценностна система. Подобни реакции на съпротива срещу политическата деформация на правната уредба, според мен, трябва да бъдат окуражавани."

Решение на казуса

"Такива казуси като този между БНР и Министерство на културата се разрешават само с активното участие на медийната общност. Професионалната медийна общност има тази привилегия, че може да бъде чута. За разлика от други професионални общности, като тази на лекарите, например. Журналистите могат да изговорят бързо и веднага проблема, но е много важна и тяхната неотстъпчива активност – на цялата общност срещу политическия произвол. Независимо дали този произвол се обективира във формална глупост и недомислени политически предложения, или в съзнателно прокарвани нормативни решения.

Реакцията трябва да е категорична и устойчива във времето – упорита и до резултат. Това е единственото, което може да предпази журналистите от политическите грешки, ако можем да се изразим най-деликатно.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Свързани новини

Андон Балтаков: Очаквам сигнал, че има воля обществените медии да са свободни и независими

Тази седмица на сайта на Министерството на културата беше качен за публично обсъждане проектозакон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. След това генералният директор на БНР Андон Балтаков реагира на предложените от Министерството..

обновено на 24.10.20 в 17:34
ВИЖТЕ ОЩЕ

Срещата ни с Христос

На 2 февруари от древност се празнува Сретение Господне, т. е. срещата на праведният Симеон с Богомладенеца в храма. В същото време днешният евангелски текст разказва за изцеряването дъщерята на една хананейка от Господ Иисус Христос. В неделята на..

публикувано на 02.02.25 в 09:45

Емилия Милчева: Не беше позволено преходът да бъде осмислен

Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща" не трябва да говорим обаче? И не са ли тези "отминали неща" дълбоко вкоренени в живота ни? Наистина..

публикувано на 02.02.25 в 09:45
Мелания Тръмп на инаугурацията на президента Доналд Тръмп

Изкуството да си първа дама: символи и послания

Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва да е умерена и овладяна – нито прекалено емоционална, нито прекалено студена и строга. Стилна е, но..

публикувано на 02.02.25 в 09:05
Доц. Ивайло Найденов, Ана-Мария Кръстева и Робърт Джераси

Виното в религиозните традиции на юдеи и християни

В деня, наричан от народа ни Трифон Зарезан, насочваме вниманието ви към значението на виното в религиозните традиции на юдеи и християни. Виното е една от най-старите напитки в историята на човечеството. Различните култури и цивилизации придават на..

публикувано на 01.02.25 в 14:25
Александър Папко

Беларус или "Какво да се прави?"

Александър Лукашенко спечели седми пореден мандат на изборите миналата седмица. Западните лидери не признават за свободен и честен вота заради репресиите над опозицията в бившата съветска република. Режимът на Лукашенко забрани независимите медии в..

публикувано на 01.02.25 в 09:00