Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Стамен Григоров – откривателят на Лактобацилус булгарикус

Снимка: БГНЕС

Д-р Стамен Григоров е откривателят на формулата на българското кисело мляко, прославило страната ни далече извън пределите ѝ. Киселото мляко е и едно от първите неща, с което чужденците асоциират името на България. Д-р Стамен Григоров е български микробиолог и лекар. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus – микроорганизъм, предизвикващ образуване на кисело мляко.

Д-р Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско, през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „Естествени науки“ в Монпелие, а след това докторантура по медицина в Женевския университет. Там става асистент на професора по бактериология Леон Масол. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.

През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“. Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“  заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия инстетут по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.

На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в България. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън – днес тя носи неговото име. След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза през 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“.

През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години. През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата епидемия от холера. Награден е с орден За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

В периода 1922–1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи в Търново, Горна Оряховица Провадия, Варна. След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберколозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров. Почива на 27 октомври 1945 г. в София.

В центъра на с. Студен извор в реставрирана къща е създаден Музей на киселото мляко. Родната къща на д-р Стамен Григоров се намира в началото на селото в близост до музея.

За д-р Григоров разказва уредникът на Музея на киселото мляко в трънското село Студен извор Даниела Антова в звуковия файл.

Как се опазва бактерията на киселото мляко, има ли сега по-голям интерес за закупуване от чужди фирми на ноу-хау, технологии и закваски на българско кисело мляко? Как се съхранява и поддържа "Лактобацилус булгарикус"?

Проф. д-р Жечко Димитров – ръководител на Лаборатория към Центъра за научноизследователска и развойна дейност на държавното дружество, което съхранява и търгува с "Лактобацилус булгарикус", разказа в "Нашият ден":

"Опитваме се да продължаваме делото на д-р Стамен Григоров. В нашия научен център за изследване на млечнокиселите бактерии функционират 7 лаборатории с различна насоченост на изследванията. Една от тези лаборатории представлява нашата колекция от микроорганизми, в която се съхраняват над 1700 различни щама млечнокисели бактерии, принадлежащи на различни бактериални видове. Най-много са щамовете, принадлежащи на бактериалния вид "Лактобацилус булгарикус" – около 800 различни щама."

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Талиите ни тежат на здравеопазването – какво предлага Великобритания

В Обединеното кралство безработните, страдащи от затлъстяване, ще бъдат подложени на терапия с инжекции против затлъстяване , обяви министърът на здравеопазването Уес Стрийтинг.   Новото поколение лекарства, към които спада и нашумелият "Оземпик", би могло да облекчи натиска върху националното здравеопазване на Великобритания, причинен от броя..

публикувано на 16.10.24 в 13:33

Днес отбелязваме Световния ден на анестезиолога

На 16 октомври отбелязваме Световния ден на анестезиолога – специалистът, който държи в ръцете си тънката граница между живота и смъртта. Ето защо тази година професионалният празник минава под мотото да бъде опазено психичното, емоционално и физическо здраве на работната сила в медицинската специалност. Гост в Lege Artis е анестезиологът..

публикувано на 16.10.24 в 11:39

"Тук, където съм" – уязвимост и принадлежност през обектива на младите бежанци

В рамките на разговора за етичното отразяване на малцинствените общности, фотографът Михаела Вачева споделя своите виждания и опит. Тя разказва за създаването на фотографски истории, които разкриват живота на уязвими представители на обществото, и за новата ѝ изложба "Тук, където съм", която може да бъде видяна от 15 октомври в пространството на..

обновено на 16.10.24 в 11:28

Несъзнаваният сценарий за бъдещето и добрият професионален избор

Как анализът на несъзнавания сценарий за бъдещето, който от ранна детска възраст носим у себе си, може да помогне за по-добър професионален избор? На този въпрос отговаря гостът в "Нашият ден", гл. ас. Сезгин Бекир от Института за изследване на населението и човека към БАН, автор на книгата "Транзакционен анализ и професионално ориентиране" ...

публикувано на 16.10.24 в 11:06
Р. Новачица

Замърсяването на една градска река

Замърсяването на една река – разговор в "Нашият ден" с архитект Мартин Микуш за случващото се със столичната река Новачица в район "Изгрев" към Столична община.  Много от системите на града започват да издишат заради бързата урбанизация, както и заради либерализацията в услугите, заявява гостът. В момента подаването на битова и питейна вода в..

публикувано на 16.10.24 в 09:53