Среща на върха ЕС – Западни Балкани в рамките на т.нар. "Берлински процес" – какви са шансовете за реализиране на идеята за единен пазар в Западните Балкани със свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги и кои събития ще повлияят на този процес? Срещата се провежда в условията на българската позиция, че България не е в състояние да приеме предложената преговорна рамка на Република Северна Македония и проекта на декларация към нея. Разговорите днес трябваше да се проведат по видеоконферентна връзка и Бойко Борисов и Зоран Заев да бъдат съдомакини на срещата. Участие взема и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Но се разбра, че македонският президент Зоран Заев пътува към София за лична среща с Бойко Борисов.
Весела Чернева, директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика, коментира в "Нашият ден":
"Срещата на Берлинския процес няма общо с началото на преговорите със Северна Македония. Вчера имаше среща на външните министри от Берлинския процес. Тя беше съдомакниствана от министрите Захариева и Османи, премина доста гладко и нямаше никакви разговори относно блокиращата позиция на България. Присъстваше и германският външен министър Хайко Маас – основен посредник за решаване на този спор. Маас също не спомена въпроса за блокирането на Северна Македония.
Мисля, че днешната среща на Заев и Борисов обаче ще бъде опит за постигане на пробив и същевременно те ще ръководят и срещата на върха. Но това са две различни писти и става дума за две различни неща."
Зоран Заев обвини България, че нарушава Договора за добросъседство, след като стана ясно, че страната ни ще наложи вето на преговорната рамка за Скопиие
"И двете страни са нарушавали Договора през последната 1 година. И то са го нарушавали с това, че много малко се е случило по този договор. За съжаление в момента изглежда, че има доста страни – щастливи, че преговори със Северна Македония няма да започнат – които се крият зад българската позиция – голямата пречка пред разширяването на ЕС."
Историческата истина – разменна монета
"Историческата истина е обект на спорове на историци. Друг е въпросът за добросъседството, за това как отношенията между страните трябва да бъдат регулирани и развивани, и друг е въпросът за претенциите за малцинства и територии. В момента, в който в Резолюцията на ЕП се появи споменаването на македонско малцинство ОМО "Илинден", аз разбирам защо българското правителство много се издразни от това. Може би това беше последната капка, която накара чашата да прелее. Все пак, добросъседството е нещо, което се гради с времето. То не се насажда със сила. Вярно е, че в момента България държи и хляба, и ножа. Но ако искаме истинска стабилност и истинско добросъседство, за това трябва да се полагат много и ежедневни усилия."
Чернева смята, че ще има някаква договорка все пак преди Съвета по общите въпроси. "Важно е да си дадем сметка от тук нататък какво искаме да постигнем със Скопие, къде искаме да стигнем заедно и да започнем да работим по това – да правим общи проекти, да изпълняваме този Договор, който (в интерес на истината) е много добър документ и може да бъде чудесна основа на разбирателство и за двете страни."
"Ако България наистина има амбиции да има влияние върху нашите съседи, то тогава тя трябва да работи за това – чрез инвестиции, академичен обмен, инфраструктурни проекти – като продължава да бъде гласът на Западните Балкани в ЕС." – категорична е Веселя Чернева.
Чуйте повече в звуковия файл.
Дни преди датата 19 февруари, когато българите честват годишнината от обесването на Апостола на свободата, отдаваме почит на неговите живот и дело. За отговорността да си наследник на Васил Левски в "Нашият ден" говори Христина Богданова , една от наследниците му, която прави много да не бъде делото му забравено, а паметта за него изкривена...
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме за всички, че и ще остане. Ето например достатъчно акъл как да бъде изградена бързо и без особени вложения от наша страна стратегическата магистрала до Видин. Отговорните за това фактори, разните там магистралостроители и давачите на обещания да взимат по лист и химикалка и да си водят записки. Чуйте за..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..
Тема с продължение: Какво се случва с наредбите, засягащи парантерално хранене, какво дело в Административния съд на София предстои на 7 февруари – интервю в Lege Artis с д-р Антоанета Тончева , генетик и член на сдружението "Общност Мостове". Предстои открито съдебно заседание по сигнала за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето...
Катедра "Радио и телевизия" към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира среща с училищните медии в страната в рамките на своя годишен фестивал. Това обяви доц. Жана Попова в ефира на предаването "Нашият ден" . Според нея инициативата цели да обедини всички форми на училищна..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg