Среща на върха ЕС – Западни Балкани в рамките на т.нар. "Берлински процес" – какви са шансовете за реализиране на идеята за единен пазар в Западните Балкани със свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги и кои събития ще повлияят на този процес? Срещата се провежда в условията на българската позиция, че България не е в състояние да приеме предложената преговорна рамка на Република Северна Македония и проекта на декларация към нея. Разговорите днес трябваше да се проведат по видеоконферентна връзка и Бойко Борисов и Зоран Заев да бъдат съдомакини на срещата. Участие взема и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Но се разбра, че македонският президент Зоран Заев пътува към София за лична среща с Бойко Борисов.
Весела Чернева, директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика, коментира в "Нашият ден":
"Срещата на Берлинския процес няма общо с началото на преговорите със Северна Македония. Вчера имаше среща на външните министри от Берлинския процес. Тя беше съдомакниствана от министрите Захариева и Османи, премина доста гладко и нямаше никакви разговори относно блокиращата позиция на България. Присъстваше и германският външен министър Хайко Маас – основен посредник за решаване на този спор. Маас също не спомена въпроса за блокирането на Северна Македония.
Мисля, че днешната среща на Заев и Борисов обаче ще бъде опит за постигане на пробив и същевременно те ще ръководят и срещата на върха. Но това са две различни писти и става дума за две различни неща."
Зоран Заев обвини България, че нарушава Договора за добросъседство, след като стана ясно, че страната ни ще наложи вето на преговорната рамка за Скопиие
"И двете страни са нарушавали Договора през последната 1 година. И то са го нарушавали с това, че много малко се е случило по този договор. За съжаление в момента изглежда, че има доста страни – щастливи, че преговори със Северна Македония няма да започнат – които се крият зад българската позиция – голямата пречка пред разширяването на ЕС."
Историческата истина – разменна монета
"Историческата истина е обект на спорове на историци. Друг е въпросът за добросъседството, за това как отношенията между страните трябва да бъдат регулирани и развивани, и друг е въпросът за претенциите за малцинства и територии. В момента, в който в Резолюцията на ЕП се появи споменаването на македонско малцинство ОМО "Илинден", аз разбирам защо българското правителство много се издразни от това. Може би това беше последната капка, която накара чашата да прелее. Все пак, добросъседството е нещо, което се гради с времето. То не се насажда със сила. Вярно е, че в момента България държи и хляба, и ножа. Но ако искаме истинска стабилност и истинско добросъседство, за това трябва да се полагат много и ежедневни усилия."
Чернева смята, че ще има някаква договорка все пак преди Съвета по общите въпроси. "Важно е да си дадем сметка от тук нататък какво искаме да постигнем със Скопие, къде искаме да стигнем заедно и да започнем да работим по това – да правим общи проекти, да изпълняваме този Договор, който (в интерес на истината) е много добър документ и може да бъде чудесна основа на разбирателство и за двете страни."
"Ако България наистина има амбиции да има влияние върху нашите съседи, то тогава тя трябва да работи за това – чрез инвестиции, академичен обмен, инфраструктурни проекти – като продължава да бъде гласът на Западните Балкани в ЕС." – категорична е Веселя Чернева.
Чуйте повече в звуковия файл.
Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..
В днешното евангелско четиво на пръв поглед основно място заема чудесното нахранване на няколко хиляди души с две риби и пет хляба. Нека се замислим кое е накарало хилядното множество да последва Спасителя в пустинята, изоставило ежедневните си тегоби. Силата на словото със своята истинност така захласва народа, че той забравя времето и телесните си..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко това се прави с идея за концентрация на власт. Използва се момента да се концентрира власт в институции, в Министерски съвет, въобще в правителството, най-общо казано. Генералната репетиция в..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
"Болестта е нощта на живота, тежко поданство. Всички имаме по рождение двойно гражданство: в царството на здравите и в царството на болните. И макар че..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg