Среща на върха ЕС – Западни Балкани в рамките на т.нар. "Берлински процес" – какви са шансовете за реализиране на идеята за единен пазар в Западните Балкани със свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги и кои събития ще повлияят на този процес? Срещата се провежда в условията на българската позиция, че България не е в състояние да приеме предложената преговорна рамка на Република Северна Македония и проекта на декларация към нея. Разговорите днес трябваше да се проведат по видеоконферентна връзка и Бойко Борисов и Зоран Заев да бъдат съдомакини на срещата. Участие взема и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Но се разбра, че македонският президент Зоран Заев пътува към София за лична среща с Бойко Борисов.
Весела Чернева, директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика, коментира в "Нашият ден":
"Срещата на Берлинския процес няма общо с началото на преговорите със Северна Македония. Вчера имаше среща на външните министри от Берлинския процес. Тя беше съдомакниствана от министрите Захариева и Османи, премина доста гладко и нямаше никакви разговори относно блокиращата позиция на България. Присъстваше и германският външен министър Хайко Маас – основен посредник за решаване на този спор. Маас също не спомена въпроса за блокирането на Северна Македония.
Мисля, че днешната среща на Заев и Борисов обаче ще бъде опит за постигане на пробив и същевременно те ще ръководят и срещата на върха. Но това са две различни писти и става дума за две различни неща."
Зоран Заев обвини България, че нарушава Договора за добросъседство, след като стана ясно, че страната ни ще наложи вето на преговорната рамка за Скопиие
"И двете страни са нарушавали Договора през последната 1 година. И то са го нарушавали с това, че много малко се е случило по този договор. За съжаление в момента изглежда, че има доста страни – щастливи, че преговори със Северна Македония няма да започнат – които се крият зад българската позиция – голямата пречка пред разширяването на ЕС."
Историческата истина – разменна монета
"Историческата истина е обект на спорове на историци. Друг е въпросът за добросъседството, за това как отношенията между страните трябва да бъдат регулирани и развивани, и друг е въпросът за претенциите за малцинства и територии. В момента, в който в Резолюцията на ЕП се появи споменаването на македонско малцинство ОМО "Илинден", аз разбирам защо българското правителство много се издразни от това. Може би това беше последната капка, която накара чашата да прелее. Все пак, добросъседството е нещо, което се гради с времето. То не се насажда със сила. Вярно е, че в момента България държи и хляба, и ножа. Но ако искаме истинска стабилност и истинско добросъседство, за това трябва да се полагат много и ежедневни усилия."
Чернева смята, че ще има някаква договорка все пак преди Съвета по общите въпроси. "Важно е да си дадем сметка от тук нататък какво искаме да постигнем със Скопие, къде искаме да стигнем заедно и да започнем да работим по това – да правим общи проекти, да изпълняваме този Договор, който (в интерес на истината) е много добър документ и може да бъде чудесна основа на разбирателство и за двете страни."
"Ако България наистина има амбиции да има влияние върху нашите съседи, то тогава тя трябва да работи за това – чрез инвестиции, академичен обмен, инфраструктурни проекти – като продължава да бъде гласът на Западните Балкани в ЕС." – категорична е Веселя Чернева.
Чуйте повече в звуковия файл.
След като парламентът отхвърли предложените промени в Закона за лечебните заведения, които предвиждаха младите лекари да получават до 150% от средната работна заплата, недоволството сред медицинската общност отново се надигна. Парламентарното мнозинство отхвърли не само проектите на опозицията — на "Продължаваме промяната – Демократична България" и..
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година предвижда близо 300 хиляди повече хоспитализации и над 230 милиона евро допълнителни разходи за болнична помощ. Според разчетите в документа, който ще бъде обсъден на заседание на Надзорния съвет на Касата, се очакват 2,4 милиона постъпвания в болници през..
В края на "розовия" октомври – месец, посветен на борбата с рака на гърдата – темата засяга не само здравето, но и емоционалната устойчивост на всяка жена. В рубриката "Темата на деня" д-р Мариела Василева и Катя Пройкова от Българското дружество за борба с рака на гърдата споделят своя опит и наблюдения за болестта, за системата и за нуждата от..
За тазгодишното издание на инициативата "Мениджър за един ден" разговаряме с Александра Кишишева , изпълнителен директор на фондация "Джуниър Ачийвмънт". В студиото на "Нашият ден" гостува и Емилиян Георгиев – участник в инициативата. Това, което отличава "Мениджър за един ден" от други стажантски инициативи, по думите на Кишишева, е..
Темата в "Нашият ден" са нагласите и очакванията на обществото след влизането на България в еврозоната. Какви са възможните пътища, по които ще направим трансформация в начина на живеене, на правене на бизнес, на управление на процесите в страната? Разговаряме със социалния антрополог Харалан Александров , както и с Петър Ганев – старши..
Мултимедийният албум "Антарктически приказки" на Теодосий Спасов и Християн Цвятков е продължението на музикално-поетичния спектакъл със същото име, който..
Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI)..
Какво прави скандинавското кино толкова различно? Това е темата на разговора с киноведа Мирела Василева – автор на книгата " Скандинавското кино –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg