Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Уместна ли е голата Мери Уолстънкрафт

Статуята на Мери Уолстънкрафт
Снимка: Twitter

200 години бяха нужни, за да бъде удостоена английската писателка и философ Мери Уолстънкрафт, със статуя. Но скулптурата, изобразяваща гола млада жена, дело на Маги Хемблинг, предизвика ожесточена критика още с откриването си във вторник.

Статуята, издигната в северен Лондон, озадачи публиката и критиците, които веднага попитаха с каква цел "майката на феминизма" е гола?

През вековете женската голота в изкуството е символизирала различни неща, в това число справедливостта или свободата, съблечени от условности. В конкретния случай обаче става въпрос за историческа личност и портретирането й спрямо съвременните стандарти за женска привлекателност, буди удивление.

Статуя е плод на 10-годишни усилия по събиране на средствата, необходими за създаването и издигането на паметника на стойност 143 хил. британски лири.

"Приучват ни от малки, че красотата е скиптърът на жената и по този начин свикваме ума да се утаява в тялото и да пърха из него като в златна клетка, стремейки се единствено да украси затвора си", пише в далечната 1792 г. самата Мери.

В този смисъл не са пресилени реакциите, които виждат в статуята "пропусната възможност", докато според други е "катастрофално грешна" и "Самата Уолстънкрфт би се обидила да се види като идеално оформена мокра мечта".

Противниците на статуята са обединени около становището, че паметникът е трябвало да носи чертите на самата Уолстънкрафт, а не на обобщената женственост или както писателката Катлийн Моран казва: "Представете си какви биха били реакциите, ако някои издигне паметник на Чърчил, изобразявайки го като гол и привлекателен млад мъж."

"Виждали сме десетки статуи на писатели, реформатори, философи и никой от тях не е бил гол. Кому е нужно Мери Уолстънкрафт да е съблечена?", в хор питат потребителите на социалните мрежи.

Самата Хемблинг защити творбата си, като каза, че искала да увековечи обикновената жена, а дрехите щели да фиксират фигурата в конкретна историческа епоха. "Това е скулптура за днешния ден и неговия дух", каза художничката.

Портрет от Джон Опи, 1790Коя е Мери Уолстънкраф и за какво се е борила?

Мери Уолсъткрафт (1759 – 1797) е една от първите поборнички за равни права на жените. Тя призовава за подобряване на статута на жените чрез политическа промяна и радикална реформа на образователната система.

В най-известна си творба „Защита на правата на жената“ (1792), Уолстънкрафт твърди, че жените по същество не са по-долни от мъжете, единственото, което им липсва, е образование.
Тя смята, че и мъжете и жените трябва да бъдат третирани като рационални същества и си представя социален ред, основан на разума.

След две злощастни връзки с Хенри Фюзели и Гилбърт Имлей Уолстънкрафт се омъжва за философа Уилям Годуин, един от предшествениците на анархисткото движение и ражда от него Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“. Умира от усложнения след раждането, оставяйки няколко недовършени ръкописа.

След смъртта ѝ Годуин публикува Мемоари за живота ѝ (1798), разкривайки нетрадиционния ѝ начин на живот, което непреднамерено унищожава репутацията ѝ за един век, фокусирайки вниманието върху връзките и личния й живот, а не върху философските й идеи.

С появяването на феминисткото движение в началото на 20 век обаче защитата на равноправието на жените от Уолстънкрафт придобива все по-голяма значимост. Днес тя е смятана за една от основателките на феминистката философия и феминистките често цитират живота и творбите ѝ като важни влияния.

Издигането на неин паметник е част от движението, започнало преди няколко години, за отдаване на почит към жените и техния принос в историята и промяна на средата, в която има твърде малко паметници на жени - исторически фигури. По тази причина статуята фокусира внимание и страстни реакции.

Източник: Guardian, Twitter, BBC, Wikipedia

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любомир Колев

18-годишният Любомир Колев от Кърджали донесе първия за страната олимпийски медал по история

Галина Кючукова от Радио Кържали се среща с един 18-годишен младеж от Кърджали, който това лято донесе първи медал за България от Международната олимпиада по история в Париж. Сребърният медал за Любо е най-голямото му постижение досега, въпреки че има над 30 награди от национални и международни ученически състезания, защото, както казва той,..

публикувано на 10.10.25 в 17:10
Владина Цекова

С Владина Цекова – 860 км по Ел Камино

Владина Цекова е обиколила над 70 държави. Била е фотомодел, рекламен директор, продуцент на телевизионни предавания. Има стаж и като детска учителка. Но преди всичко Владина е добротворец. Десет минути след новината за наводненията в Карловско, тя беше на влака с гумени ботуши в торбата. Автор и сценарист е на филма за световноизвестния физик и голям..

публикувано на 09.10.25 в 17:05

УАСГ е домакин и организатор на "Дни на кариерата" и международна конференция

Днес и утре (9 и 10октомври) Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде домакин на третото издание на форума "Дни на кариерата – Студентите посрещат бизнеса". В събитието ще се включат над 70 компании и институции от строителния сектор, които ще представят своята дейност и възможностите за стажове и професионална реализация на..

публикувано на 09.10.25 в 16:20

Най-старата сграда в Париж и безкръвна корида в Камарг

Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени от Париж, само успях да му кажа "Чакай да включа записвачката", за да не прекъсна интересния му разказ. Интервюто започна с факта, че е посетил едно място в Париж – оберж (ресторант) Никола Фламел,..

публикувано на 08.10.25 в 17:05
Проф. Татяна Бенишева

Лекарствата – начин на употреба

Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света, подложени на някакъв вид лекарствена терапия. С нашия гост проф. Татяна Бенишева разговаряхме дни преди конгреса на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в София, насрочен за 9 октомври 2025 г...

публикувано на 08.10.25 в 16:22