Уместна ли е голата Мери Уолстънкрафт

200 години бяха нужни, за да бъде удостоена английската писателка и философ Мери Уолстънкрафт, със статуя. Но скулптурата, изобразяваща гола млада жена, дело на Маги Хемблинг, предизвика ожесточена критика още с откриването си във вторник.

Статуята, издигната в северен Лондон, озадачи публиката и критиците, които веднага попитаха с каква цел "майката на феминизма" е гола?

През вековете женската голота в изкуството е символизирала различни неща, в това число справедливостта или свободата, съблечени от условности. В конкретния случай обаче става въпрос за историческа личност и портретирането й спрямо съвременните стандарти за женска привлекателност, буди удивление.

Статуя е плод на 10-годишни усилия по събиране на средствата, необходими за създаването и издигането на паметника на стойност 143 хил. британски лири.

"Приучват ни от малки, че красотата е скиптърът на жената и по този начин свикваме ума да се утаява в тялото и да пърха из него като в златна клетка, стремейки се единствено да украси затвора си", пише в далечната 1792 г. самата Мери.

В този смисъл не са пресилени реакциите, които виждат в статуята "пропусната възможност", докато според други е "катастрофално грешна" и "Самата Уолстънкрфт би се обидила да се види като идеално оформена мокра мечта".

Противниците на статуята са обединени около становището, че паметникът е трябвало да носи чертите на самата Уолстънкрафт, а не на обобщената женственост или както писателката Катлийн Моран казва: "Представете си какви биха били реакциите, ако някои издигне паметник на Чърчил, изобразявайки го като гол и привлекателен млад мъж."

"Виждали сме десетки статуи на писатели, реформатори, философи и никой от тях не е бил гол. Кому е нужно Мери Уолстънкрафт да е съблечена?", в хор питат потребителите на социалните мрежи.

Самата Хемблинг защити творбата си, като каза, че искала да увековечи обикновената жена, а дрехите щели да фиксират фигурата в конкретна историческа епоха. "Това е скулптура за днешния ден и неговия дух", каза художничката.

Коя е Мери Уолстънкраф и за какво се е борила?

Мери Уолсъткрафт (1759 – 1797) е една от първите поборнички за равни права на жените. Тя призовава за подобряване на статута на жените чрез политическа промяна и радикална реформа на образователната система.

В най-известна си творба „Защита на правата на жената“ (1792), Уолстънкрафт твърди, че жените по същество не са по-долни от мъжете, единственото, което им липсва, е образование.
Тя смята, че и мъжете и жените трябва да бъдат третирани като рационални същества и си представя социален ред, основан на разума.

След две злощастни връзки с Хенри Фюзели и Гилбърт Имлей Уолстънкрафт се омъжва за философа Уилям Годуин, един от предшествениците на анархисткото движение и ражда от него Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“. Умира от усложнения след раждането, оставяйки няколко недовършени ръкописа.

След смъртта ѝ Годуин публикува Мемоари за живота ѝ (1798), разкривайки нетрадиционния ѝ начин на живот, което непреднамерено унищожава репутацията ѝ за един век, фокусирайки вниманието върху връзките и личния й живот, а не върху философските й идеи.

С появяването на феминисткото движение в началото на 20 век обаче защитата на равноправието на жените от Уолстънкрафт придобива все по-голяма значимост. Днес тя е смятана за една от основателките на феминистката философия и феминистките често цитират живота и творбите ѝ като важни влияния.

Издигането на неин паметник е част от движението, започнало преди няколко години, за отдаване на почит към жените и техния принос в историята и промяна на средата, в която има твърде малко паметници на жени - исторически фигури. По тази причина статуята фокусира внимание и страстни реакции.

Източник: Guardian, Twitter, BBC, Wikipedia