Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Маските – от карнавала до пандемията

БНР Новини
Снимка: Rawpixel

Пандемията на нарцисизъм, с която живеехме от дълго време насам – колко точно едва ли някой ще се наеме да датира – тази година беше изместена от реална такава. Тя създаде и нови кодове на общуване, при които видимите маски взеха превес над невидимите.

Първото, което човек трябва да интегрира в обществото, не е личността му, а маската, която носи пред другите. Прави го, като се противопоставя на самия себе си. Чуждата маска пък е първото нещо, с което се сблъсква в живота, още в ранна детска възраст.

Маската е културно-исторически начин да се адаптираме. За това говори и Карл Юнг, който превръща изследването на вътрешния свят на човека в работата на живота си. Неговата теория за личността стъпва върху петте архетипа на колективното несъзнателно. Един от тях е персоната, или маската, както я наричаме всички, най-вече гърците, откъдето всъщност идва и произходът на думата.

Маските обаче са част от всичко, което ни заобикаля, много преди Юнг да открие техния екзистенциален смисъл.Те присъстват като човешко творение още от античността. Свидетелства за това могат да се открият в почти всички култури и цивилизации. Маската намира приложение в религиозни ритуали и обреди, карнавали, балове, та дори и в театъра. Сравнително късно си проправя път и в медицината, но остава там трайно. От една страна, маската предпазва, а от друга – дава възможност да покажеш себе си, като скриеш лицето си. А с това човек крие и част от същността си.

Защо изпитваме нуждата да се скрием? И кое крием всъщност – разбиранията, възгледите, желанията или греховете си? Защо съществува опасността да се сраснем с маската, която сами си поставяме? Кое прави носенето ѝ толкова сладко и защо настъпва момент, в който започваме да приемаме чуждите проекции за собствени? Кое ни кара да се бунтуваме спрямо реалните маски, които ни се налага да слагаме днес, когато непрекъснато носим образа на персоната, която сме си създали? Как съвременния човек възприема маската – като средство, което ще го предпази от смъртоносен вирус или като нещо, което ще прикрие личността му от света? Страх ли будят маските, които носим, или спокойствие и доверие? Защо живеем с тях, сякаш някой ни е гарантирал утрешния ден и само липсата им би могла да разруши това?

„Какво се случва“ потърси отговорите на тези въпроси. За целта се обърне към изкуствоведа доц. Лиза Боева, която открои съществуването на три конкретни типа маски в историята.


А също разговаря с председателя на българското дружество по история на медицината и дългогодишен ръководител на катедрата по социална медицина в МУ Варна – доц. Невяна Фесчиева, която разказа кои са предвестниците на медицинската маска, каква е нейната еволюция в историята на медицината и защо можем да определим носенето ѝ като „скорошна революция“.


Яна Монева, психолог и югиански ориентиран психотерапевт, пък припомня защо човек иска да бъде видян, разпознат и разбран. Според нея времето, в което живеем в момента, може да бъде възприето като един пърформанс, който има начало и край и който ще ни даде възможност да се провокираме и отново да потърсим близост с другия и света, но според новите правила.

Останалото чуйте в звуковия файл. Там ще разбере и защо „всяка една мярка преди пандемията изглежда преувеличена, а в последствие се оказва недостатъчна“, както и защо в началото на ХIX век – ерата на бактериологията – хирурзите не са си миели ръцете. Всичко това не ние го казваме, историята го доказва.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Регионалната библиотека с инициативи за насърчаване на детското четене

Библиотечно-информационен център "Славейче" към Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" във Велико Търново организира 12 ежемесечни тематични четения на текстове. Днешната тема е "Море", а в рамките на поредицата на 27 август ще се проведе четене на тема "Моята родина", на 12 септември – "Училище, здравей!", и на 29 октомври – "Моите..

обновено на 30.07.25 в 09:29

Танци, ритми и носии: етнокултурен празник в Пещера

Пещера ще бъде домакин на деветото издание на Международния етнокултурен фестивал на 30 и 31 юли. Форумът събира на едно място традиции, музика и танци от различни краища на света, като съчетава богатството на фолклора с международното сътрудничество. Чуйте повече от Димитър Павлов, главен експерт "Култура" в Община Пещера.

обновено на 30.07.25 в 09:28

Фестивалът Jam on the River – хармония между музика и природа

Започва 7-ият Международен фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River в село Дебнево, община Троян. Четири вълнуващи летни вечери ще обединят любителите на музиката и природата в неповторима атмосфера под звездите на Троянския Балкан и край живописната река Видима. Какво можем да очакваме от тазгодишното издание, ще чуем в разговора на..

обновено на 30.07.25 в 09:26

Александър Габровски открива "Цветя, машини, облаци, органи"

Младият художник и визуален артист Александър Габровски, студент по трансмедийни изкуства във Виена, на 1 август от 18.30 часа във варненската галерия M&M Art Center - Gallery открива своя самостоятелна изложба, в която преплита теми за природата, тялото и технологиите. "Цветя, машини, облаци, органи" е смело визуално пътешествие из метафори и..

публикувано на 30.07.25 в 09:25

"Една нощ в Двореца" – поклон към 150-годишнината от рождението на кралица Мария

Интерактивният музикално-поетичен спектакъл "Една нощ в Двореца" обещава да се превърне в най-мащабното културно събитие на лятото в Балчик – с 3D мапинг, виртуозни изпълнители, авторска музика и завладяваща хореография, с разказ, вдъхновен от историята и наследството на кралица Мария. Дворецът в Балчик ще бъде естествен декор на завладяващата..

публикувано на 30.07.25 в 08:25