Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Маските – от карнавала до пандемията

БНР Новини
Снимка: Rawpixel

Пандемията на нарцисизъм, с която живеехме от дълго време насам – колко точно едва ли някой ще се наеме да датира – тази година беше изместена от реална такава. Тя създаде и нови кодове на общуване, при които видимите маски взеха превес над невидимите.

Първото, което човек трябва да интегрира в обществото, не е личността му, а маската, която носи пред другите. Прави го, като се противопоставя на самия себе си. Чуждата маска пък е първото нещо, с което се сблъсква в живота, още в ранна детска възраст.

Маската е културно-исторически начин да се адаптираме. За това говори и Карл Юнг, който превръща изследването на вътрешния свят на човека в работата на живота си. Неговата теория за личността стъпва върху петте архетипа на колективното несъзнателно. Един от тях е персоната, или маската, както я наричаме всички, най-вече гърците, откъдето всъщност идва и произходът на думата.

Маските обаче са част от всичко, което ни заобикаля, много преди Юнг да открие техния екзистенциален смисъл.Те присъстват като човешко творение още от античността. Свидетелства за това могат да се открият в почти всички култури и цивилизации. Маската намира приложение в религиозни ритуали и обреди, карнавали, балове, та дори и в театъра. Сравнително късно си проправя път и в медицината, но остава там трайно. От една страна, маската предпазва, а от друга – дава възможност да покажеш себе си, като скриеш лицето си. А с това човек крие и част от същността си.

Защо изпитваме нуждата да се скрием? И кое крием всъщност – разбиранията, възгледите, желанията или греховете си? Защо съществува опасността да се сраснем с маската, която сами си поставяме? Кое прави носенето ѝ толкова сладко и защо настъпва момент, в който започваме да приемаме чуждите проекции за собствени? Кое ни кара да се бунтуваме спрямо реалните маски, които ни се налага да слагаме днес, когато непрекъснато носим образа на персоната, която сме си създали? Как съвременния човек възприема маската – като средство, което ще го предпази от смъртоносен вирус или като нещо, което ще прикрие личността му от света? Страх ли будят маските, които носим, или спокойствие и доверие? Защо живеем с тях, сякаш някой ни е гарантирал утрешния ден и само липсата им би могла да разруши това?

„Какво се случва“ потърси отговорите на тези въпроси. За целта се обърне към изкуствоведа доц. Лиза Боева, която открои съществуването на три конкретни типа маски в историята.


А също разговаря с председателя на българското дружество по история на медицината и дългогодишен ръководител на катедрата по социална медицина в МУ Варна – доц. Невяна Фесчиева, която разказа кои са предвестниците на медицинската маска, каква е нейната еволюция в историята на медицината и защо можем да определим носенето ѝ като „скорошна революция“.


Яна Монева, психолог и югиански ориентиран психотерапевт, пък припомня защо човек иска да бъде видян, разпознат и разбран. Според нея времето, в което живеем в момента, може да бъде възприето като един пърформанс, който има начало и край и който ще ни даде възможност да се провокираме и отново да потърсим близост с другия и света, но според новите правила.

Останалото чуйте в звуковия файл. Там ще разбере и защо „всяка една мярка преди пандемията изглежда преувеличена, а в последствие се оказва недостатъчна“, както и защо в началото на ХIX век – ерата на бактериологията – хирурзите не са си миели ръцете. Всичко това не ние го казваме, историята го доказва.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Момент от спектакъла

Ключове към съвременното сценично изкуство

Концептуално и необвързано с конкретна художествена форма, съвременното сценично изкуство преобразява класическите пиеси и чете за първи път новите текстове, които ловят вибрациите на времето, преодолявайки ограниченията на видимата реалност. Сред заглавията в софийския афиш има и нови, написани през последните няколко години пиеси, които с..

публикувано на 05.05.24 в 09:06

Вярата и любовта в основата на иконописното изкуство

От 15 юни до 18 август българският художник Диан Костов внася съвременен поглед към   иконописната традиция с изложбата "Кръстопът — цената на избора" в Националната базилика на Светото сърце в Брюксел, най-голямата църква в света в стил Ар деко. Изложбата представя над 70 творби и е вдъхновена от търсенето на духовността в съвремието като..

публикувано на 05.05.24 в 08:38

"Вълшебната завеса" се вдига на 7 май в Търговище

Броени дни остават до началото на традиционния Международен фестивал на спектакли за деца "Вълшебната завеса". Двадесет и третото му издание ще бъде тържествено открито на 7 май от 10 часа с "Вълшебният меч" – авторски площаден спектакъл на Мим формация "Жар театър". Представлението ще се играе на площада пред Драматичния театър в Търговище, който е..

публикувано на 05.05.24 в 08:07
Славко Матанович, Емил Янев и Ели Кордева

Биоенергията на душата и свободата на духа

В своя великденски епизод 543 "Трамвай по желание" отново среща своята публика с прославената народната певица Ели Кордева и хърватския учител, лечител биоенерготерапевт и артист на духовните науки Славко Матанович. Двете артистични личности са свързани дълбоко в годините, но сега ги обединява забележителна мисия, която ще въздигне духа в Пиринския..

публикувано на 04.05.24 в 17:55

Излезе "Алиса в страната на чудесата" с илюстрации на Салвадор Дали

"Алиса се умори да седи без работа до сестра си на скамейката, тя беше надзърнала един-два пъти в книгата, която сестра ѝ четеше, но там нямаше нито картинки, нито разговори. "За какво ли е такава книга — си помисли Алиса — без картинки и без разговори?" И тъй както си мислеше (доколкото изобщо можеше да мисли в тая горещина, която я..

публикувано на 04.05.24 в 13:32