Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Маските – от карнавала до пандемията

БНР Новини
Снимка: Rawpixel

Пандемията на нарцисизъм, с която живеехме от дълго време насам – колко точно едва ли някой ще се наеме да датира – тази година беше изместена от реална такава. Тя създаде и нови кодове на общуване, при които видимите маски взеха превес над невидимите.

Първото, което човек трябва да интегрира в обществото, не е личността му, а маската, която носи пред другите. Прави го, като се противопоставя на самия себе си. Чуждата маска пък е първото нещо, с което се сблъсква в живота, още в ранна детска възраст.

Маската е културно-исторически начин да се адаптираме. За това говори и Карл Юнг, който превръща изследването на вътрешния свят на човека в работата на живота си. Неговата теория за личността стъпва върху петте архетипа на колективното несъзнателно. Един от тях е персоната, или маската, както я наричаме всички, най-вече гърците, откъдето всъщност идва и произходът на думата.

Маските обаче са част от всичко, което ни заобикаля, много преди Юнг да открие техния екзистенциален смисъл.Те присъстват като човешко творение още от античността. Свидетелства за това могат да се открият в почти всички култури и цивилизации. Маската намира приложение в религиозни ритуали и обреди, карнавали, балове, та дори и в театъра. Сравнително късно си проправя път и в медицината, но остава там трайно. От една страна, маската предпазва, а от друга – дава възможност да покажеш себе си, като скриеш лицето си. А с това човек крие и част от същността си.

Защо изпитваме нуждата да се скрием? И кое крием всъщност – разбиранията, възгледите, желанията или греховете си? Защо съществува опасността да се сраснем с маската, която сами си поставяме? Кое прави носенето ѝ толкова сладко и защо настъпва момент, в който започваме да приемаме чуждите проекции за собствени? Кое ни кара да се бунтуваме спрямо реалните маски, които ни се налага да слагаме днес, когато непрекъснато носим образа на персоната, която сме си създали? Как съвременния човек възприема маската – като средство, което ще го предпази от смъртоносен вирус или като нещо, което ще прикрие личността му от света? Страх ли будят маските, които носим, или спокойствие и доверие? Защо живеем с тях, сякаш някой ни е гарантирал утрешния ден и само липсата им би могла да разруши това?

„Какво се случва“ потърси отговорите на тези въпроси. За целта се обърне към изкуствоведа доц. Лиза Боева, която открои съществуването на три конкретни типа маски в историята.


А също разговаря с председателя на българското дружество по история на медицината и дългогодишен ръководител на катедрата по социална медицина в МУ Варна – доц. Невяна Фесчиева, която разказа кои са предвестниците на медицинската маска, каква е нейната еволюция в историята на медицината и защо можем да определим носенето ѝ като „скорошна революция“.


Яна Монева, психолог и югиански ориентиран психотерапевт, пък припомня защо човек иска да бъде видян, разпознат и разбран. Според нея времето, в което живеем в момента, може да бъде възприето като един пърформанс, който има начало и край и който ще ни даде възможност да се провокираме и отново да потърсим близост с другия и света, но според новите правила.

Останалото чуйте в звуковия файл. Там ще разбере и защо „всяка една мярка преди пандемията изглежда преувеличена, а в последствие се оказва недостатъчна“, както и защо в началото на ХIX век – ерата на бактериологията – хирурзите не са си миели ръцете. Всичко това не ние го казваме, историята го доказва.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Артработилница за мартеници

Българското посолство в Израел с Артработилница за мартеници

С дипломатически прием в Българското посолство в Израел бе отбелязан националният ни празник 3 март – съобщи в кореспонденция за "Артефир" журналистката Весела Райчинова. А Баба Марта зарадва българската общност там с традиционните мартеници, които за втора година се изработват в Артработилница за мартеници, организирана от посолството ни и Община Бат..

публикувано на 04.03.25 в 18:30
Ивайло Диманов

"Изтанцувай го тоя живот!" – нова книга на Ивайло Диманов

Нищо на белия свят не е вечно. Дори любовта е горчива на вкус. Изтанцувай го тоя живот, човече! И бездруго е колкото един блус... Ивайло Диманов Най-новата стихосбирка на Ивайло Диманов "Изтанцувай го тоя живот!" има премиера на 6 март от 18 ч. в клуб "Журналист".  Сборникът съдържа петдесетина нови творби на поета, както и диск с..

публикувано на 04.03.25 в 18:00

Две световни премиери на Opera Open в Пловдив

Шест премиери ,  от които две световни, включва изданието на фестивала Opera Open на Античния театър в Пловдив. Програмата на престижния форум, който се осъществява за 12 път, беше представена на пресконференция в община Пловдив. Фестивалът се финансира от градската управа и фондация "Пловдив 2019". Тази година фестивалът е под надслов..

публикувано на 04.03.25 в 17:05

Изложба живопис на Ивайло Мирчев се открива в галерия “Астри”

Галерия "Астри" има особената чест и привилегия повече от 12 години да представя в София, в самостоятелни изложби, творчеството на художника Ивайло Мирчев: "Упражнения по живопис“ (2012), "Живопис“ (2015), "Конферанс-Кремиковци“ (2017), "Всичко е живопис“ (2020), "Преминаване във времето“ (2022). Много са участията му и в тематични сборни изложби. Той..

публикувано на 04.03.25 в 16:14

"Нощта разказва" – съвместена изложба на Росен Карамфилов и Денис Попов

Преди дни в столичната галерия Intro се откри изложбата "Нощта разказва" – съвместен проект между Росен Карамфилов, свободният дух с четка в ръка, който казва за себе си, че е седнал във въздуха, и Денис Попов - първият дипломиран незрящ скулптор в България. През 2023-та двамата автори станаха част от проекта на Десислава Бинева и френското..

публикувано на 04.03.25 в 16:10