Каква е българската комуникационна среда през изтеклите месеци и в контекста на пандемия, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ политологът Христо Панчугов.
„Според мен има два основни проблема с комуникационната среда в България днес. Първият е, че институциите в България отдавна вече не са достоверен източник на информация за българските граждани. Тоест, нивата на доверие към българските институции са толкова ниски, че в общи линии, всичко, което излиза от тях като информация и комуникация, се приема със съмнение от българското общество. Тази ситуация на инфодемия, прави комуникацията от страна на правителството изключително сложна. Необходим е изключително целеви подход, за да може тази комуникация да бъде смислена. В рамките на тази криза ние видяхме допълнителни обстоятелства, които влошаваха доверието към институциите – заповеди, които бяха спускани и после отменяни, или пък заповеди, които бяха неясни и подлежащи на тълкуване, което по отношение управлението на една криза никога няма положителен ефект. По този начин кризата на доверие се задълбочи още повече.
Но вторият истински проблем е липсата на каквато и да било комуникационна стратегия от страна на правителството. В ситуация на криза лидерството и посоката на поведение са изключително важни. А ние видяхме колебливо лидерство и колеблива комуникационна стратегия от страна управляващите. Както и много често самите лидери не спазваха предписанията, дадени от самите тях, което още повече намали доверието.“
Премиерът и лидерството от джипа
„Лидерството в голяма степен е задаването на визия как да се разреши кризисната ситуация, лидерството е свързано и с така наречения "интегритет" и последователност в действията. А какво се случи при нас – когато дойде втората вълна през есента, не стига, че здравната ни система не беше подготвена, но и имаме един лидер, който говори тъкмо обратното на това, което казваше в началото на годината, и на фона на съвсем различни обстоятелства. Също така голяма част от лидерството е не да правиш каквото хората искат, а да слеваш посоката, която си задал. И това не се отнася само за кризата с коронавируса. Ние видяхме в България повече от 90 дни протести. В рамките на тези протести българският премиер не говореше с българското общество, а на джипката си, возейки се из България. Сега продължава същото. Той не присъства в управлението на тази криза, а е част от пейзажа. Той е част от някаква паралелна реалност. Защото него го няма, когато България е на първо място в Европа по смъртност и хора умират по стълбите на болниците. Докато това се случва, той упорито показва магистрала на шефа на „Пирогов“. Това е откровена шизофрения. Магистралата и джипът не са средата, в която той е премиер на тази държава, това е неговата паралелна реалност.
Това поведение само отлага неизбежното. Българското правителство не е способно да убеди обществото да спазва решенията му заради кризата на легитимността, в която изпадна. Управлението на парче, отсъствието на публични дебат, това е опит да се отложи колапсът на това управление и ни казва, че то не знае какво прави. Алегорията за това управление според мен е с шофьор, който изпада в критична ситуация и вместо да спре, си затваря очите и натиска газта.“
Можете да чуете цялото интервю в звуковия файл.

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg