Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Арх. Анета Василева: Това, че сме малки и не особено богати, ни спасява от архитектурни ексцесии

арх. Анета Василева
Снимка: Ани Петрова

"През ХХ век са построени повече сгради, отколкото през всички останали предходни векове, взети заедно – казва арх. Анета Василева,  преподавател по история и теория на архитектурата в УАСГ, част от група WhATA

Като архитектурен историк, тя се занимава и преподава предизвикващия полюсни реакции период от 1944 до 1989 г. А понеже се оказва, че съвременната ни архитектура дължи много на реакцията срещу соца, а после и на реакцията към прехода, границата се отмества до 2000 г.

"Реакцията към близкото ни минало е важна, а доскоро то не се преподаваше. Близкото минало се разказва трудно, то е проблематично и дискусионно. А всяка нова архитектурна намеса се случва именно в тази среда – създадената през втората половина на ХХ в. И това е показателно. Показва, че не се учим от грешките на миналото. Не познаваме историята достатъчно, за да можем да избегнем грешките, които тя е допуснала.

Например липсва умереност в отношенията към средата, липсва чувствителност към контекста, в съвместяването на локално с глобално – а това прави всяка архитектура силна и ѝ дава самочувствие да излезе на коя да е сцена. Няма добра оценка на мащаба, което може да има и добри страни. Умереността е тайната.

В близкото минало не успяхме да поразим градовете си така тежко, както на други места. Презастроихме градовете си, но има и по-кошмарна градска среда. Това, че сме малки и не особено богати, всъщност продължава да ни спасява от архитектурни ексцесии.

Колкото до утрешния ден и как пандемията пренарежда дневния ред на града, като че ли се опитваме да избягваме от радикалните решения. 

Един от големите казуси е дали е дошло времето да се откажем от високата плътност в градовете.

Плътният град, компактният, е по-екологичната опция. Уплътняването на градовете е и логична мярка срещу климатичните промени. Защото климатичните промени са големият въпрос пред градоустройството. 

Архитектите са разкъсани между желанието да се върнат към нормалността – да изчакат и да се върнат към посоката, предприета преди пандемията, или да преосмислят всичко издъно. 

Еволюционен и революционен подход се бият."

Чуйте целия разговор на Милена Воденичарова с арх. Анета Василева, Главен герой в "Нашият ден".


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Водещата на "Нашият ден" Нина Цанева – гласът на авиацията, който вдъхновява

Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ) връчи своите традиционни годишни награди. Отличена от АБАИ в категория "Медии" е водещата на "Нашият ден" Нина Цанева, която заслужено получи грамота "Гласът, който вдъхновява".   С представянето на теми, свързани с авиационното дело в България, Цанева се превърна в истински глас на..

публикувано на 12.12.24 в 11:59
Учениците от Българското неделно училище в Париж

Коледният брой на вестник "Вазовчета" – подарък за българските семейства по света

Отвеждаме слушателите на "Нашият ден" в Париж, където Българското неделно училище "Иван Вазов" създаде коледен подарък за българските семейства от цял свят. Янета Димитрова , заместник-директор на училището и преподавател по БЕЛ разказва какво можем да открием на страниците на международния коледен брой на вестник "Вазовчета", създаден от..

публикувано на 12.12.24 в 09:36

Две коледни инициативи на студентите от Софийския университет

В "Нашият ден" представяме две коледни инициативи на студентите от Софийския университет "Св. Климент Охридски" , които за поредна година ще стоплят сърцата на куп непознати възрастни хора и деца. За десети път Студентски съвет при СУ организира най-топлото си събитие, като приканва студенти, преподаватели и приятели на Алма Матер да се..

публикувано на 12.12.24 в 09:07
 Алис Русева

За тревожността, като естествена реакция на организма

"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които осъзнаваме, че ни пречат. Реакциите ни, породени от страх относно бъдещи събития, зачестяват в съвременното общество. След годините на пандемия нивата на тревожност са повишени не само по отношение..

публикувано на 11.12.24 в 15:29

Ранната диагностика е ключова за лечението на хроничните бъбречни заболявания

"Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) често остава незабелязано, докато не достигне до сериозни и необратими стадии. Пациентските организации в България алармират за необходимостта от промени в здравната система, които да осигурят навременна диагностика и лечение на това заболяване. Христина Николова, представител на Асоциацията на пациентите с..

обновено на 11.12.24 в 13:58