Този проект представя поредица от български поети, родени през 40-те и 50-те години на ХХ век. Основна част от живота и творчеството им премина по времето на тоталитаризма. Имената на някои от тях бяха забелязани от тогавашната литературна критика и от четящата публика, а други – не. Трябва да се отбележи, че в групата на поетите, родени през 40-те години само неколцина бяха онези, които се поддадоха на соцреалистическия оптимизъм и влязоха с партийните автори, възхваляващи социалистическото строителство, АЕЦ, Кремиковци, Партията и др. п. Тези поети не влизат в нашата подборка.
Авторите, които представяме тук, са лирици с топли или тревожни гласове, таланти, неопетнени от фалша и лицемерието на развития социализъм. Казваме това, защото предходното поколение бе наречено Априлско. От поетите в нашата подборка не се получи Юлско поколение. Още в началото на техните изяви партийната литературна критика ги определи като тихи поети. Тази емблема тогава беше със знак минус, но погледнато от днешна позиция, можем да забележим, че в това определение има доза истина – т.нар. тихи поети се отличаваха от гръмките и възторжени викове на редица свои предшественици, служители на Партията. Поетите от нашата поредица са високо талантливи и дори в едно оцветено в червено време те търсеха и намериха своите единствени гласове, помнеха уроците на Далчев и не отстъпиха от поезията. Въпреки тежкото наследство, което преживяваха, творчеството на тези автори по същество е защита на живота. Хуманизмът и младата романтика бяха тяхна същност. Тази плеяда от таланти изрази силно и своеобразно своето несъгласие, а понякога и бунт срещу порядките и живота в тоталитарното общество.
В зависимост от натюрела си всеки от тях написа книги и стихове, отразяващи истината за живота и света, възхита от природата и създаде чрез своята ярка и запомняща се образност изключителни метафори на битието. Тези творци обогатиха българската поезия с широка гама от теми. Почти у всички се забелязва една искрена автобиографичност, която обогатява и слага различни акценти в творчеството им. Нежност и тъга, драматизъм и светлина струят от тези стихове. Много от тях са посветени на природата, майката, детството, на безпросветния провинциален живот, безмисленото и безцелно живеене и др. Участта на обикновения, самотния човек е намерила своя запомнящ се образ. Лирическият герой най-често е търсещият, духовният човек, загърбил скучното битие, устремен към истината. Истината и свободата са основни жалони за поетите. Разривът между тях и грубата реалност извикват тъга и носталгия, бунт и отрицание на фалша. Разминаването между мечти, желания, стремежи и действителност носят на авторите огромни разочарования и скептицизъм. Това е един разноцветен букет от гласове и от различни реакции на битието. Това е и една предметна поезия на автори, стъпили върху българската земя и преживяващи българската си съдба. Ще се срещнем наред с лаконичната и широка метафоричност, и с магичността на суровото. Поетите владеят и си служат с изключителна точност както с класическия, така и със свободния стих. Без героични жестикулации – всичко заобикалящо може да бъде повод за поезия. Философското начало е характерно за тези автори, любовта винаги присъства тук – и като тема, и като същност. Би трябвало да добавим – от тази високо талантлива група автори в нашата поезия темата за отчуждението, не само на човек от човека, но и на човека от природата – тя у много от тях е една същностна защита на живота и битието.
Рада Александрова
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg