Когато земеделието не е бизнес, а оцеляване

Каква беше турбулентната 2020 година за малките земеделски производители? "В стремежа си да направим земеделието по-доходоносно и храната по-атрактивна и дълготрайна, ние пропускаме много. Имаме прекрасна земя и се опитваме да използваме друг подход", казва Тихомир Трайков, земеделски производител от Полски Тръмбеш.

Той разказва как се справя в трудните условия и какви методи използва, за да не употребява изкуствени торове и съставки, успявайки и да произвежда чиста продукция, и да не изтощава земята.

Какво печелим, когато се доверим на малък производител, който ни изпраща онова, което земята е дала, а не строга поръчка? Колко е важно доверието между купувачите и производителите от малките стопанства. Чуйте разказа на Тихомир Трайков.

На 18 км от Варна, в село Здравец, варненците Снежана и Михаил Караянчеви, тя – учителка по математика и физика, той – лекар, от 6 години се грижат за едно от най-популярните в региона стопанства „Тревясалата ферма“. Двамата сами отглеждат над 200 вида растения. Напояват ги с изворна вода от кладенец, торят ги с компост и ги пръскат единствено с отвари от коприва и полски хвощ, който убива гъбичките и маната. Те прилагат принципите на биодинамичното земеделие, основано от австрийския антропософ Рудолф Щайнер, и доразвито от германката Мария Тун. 

Първата българска градина, отглеждана от хора със специфични нужди, се намира в Божурище и се нарича “Вдъхновение”, вдъхновена и създадена от Милена Боева, майка на 14-годишен младеж със специфични потребности.

Градината отваря на 1 юли тази година, а желанието на Милена е тя да продължи да съществува и да се развива извън проектите, т.е. да си извоюва устойчивост. Чуйте разказа ѝ какво дава работата със земята на младежите – 15 души със специфични потребности, които са на възраст от 21 до 35 години.