След половин година отказ да говори пред българските медии премиерът даде интервю за чужд вестник. Какво не им е наред на българските медии, че премиерът предпочете да говори пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ – анализ на политолога Страхил Делийски в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“.
„На българските медии много неща не са им наред и това може да се види в различни класации, но не мисля, че причините този път са в българските медии, за да предпочете Борисов да говори пред германска медия. Той избра германската медия, защото смята, че има репутационен проблем, извън територията на България. Това означава, че посланията, образите и картините в интервюто в голяма степен са предназначени и за аудитория извън онова, което той нарича български народ. Важна е и рамката, през която Борисов разказва това, което се случва – с цялата шпионска символика, в която всички лоши искат да го дискредитират, а той всъщност бил от добрите. А е от добрите, защото според него той прави само проевропейски и проатлантически неща. Очевидно той си два ясна сметка за източниците на своята легитимност в Европа.“
Стабилокрация
„Това са политически режими, характерни предимно за Западните Балкани, където така наречената "стабилност" е изведена като свръхцел на управлението. А качеството на живот и качеството на управлението остават на второ място. Тоест, ако промотират европейски ценности, това е достатъчно и няма значение каква е вътрешната интимност на управлението в страните им. Но зад тази стабилокрация надничат клиентелистки структури като контрол върху медиите и какво ли още не. В Европа си дават сметка, че е крайно време да спрат да си отглеждат подобни режими. Тук става дума за репутацията на Борисов, а не за репутацията на България.“
Той иска да спаси себе си
„Ясно се вижда, че Борисов се е отказал в голяма степен да развива позитивна репутация на България. Той се интересува само от своята репутация, което пък е функция на неговото разбиране, че дните му на власт са преброени. Той иска да спаси себе си, защото е суетен и егоцентричен човек. Той не обича да бъде обект на лоши думи. А когато си във властта, трябва да знаеш, че ще има и лоши думи. Но ако някой каже нещо лошо за него, той веднага се превръща в агент на някакви чужди сили. Това се вижда много добре и в отношението му към определени медии – той не може да понесе никаква критика, а да не забравяме, че това е функцията на медиите – да са критични. Отказът му да приеме критиките със сигурност не е някаква „дзенбудистка“ философия, която му помага съзерцателно да приема критиките. Да не приема критиките просто е част от разбирането на Борисов за политическия процес, което разбиране е далеч от всякакви демократични стандарти.“
Фалшивите новини и „хулите“
„Това е един стил, който напоследък наложи и президентът Доналд Тръмп – всичко, с което не съм съгласен или е срещу мен, са фалшиви новини, „хули“ и т.н. Това е стил, който е пряка функция на силното навлизане на политиците в социалните мрежи с идеята е, че може във всяка социална мрежа необезпокоявано от хулителите да стриймва съобщения, без филтъра на въпросите на журналистите. Тази идея отговаря на всички мокри сънища на политиците – аз мога да си говоря каквото си искам, без да се налага да отговарям директно на някакви „хулителски“ въпроси. Това е проблематично, когато става въпрос за качеството на политическата публичност.“
Идеята за истина и знание
„Идеята за истина и какво трябва да знаем, ще реши бъдещето на либералните демокрации, защото либералните демокрации са изградени върху информирания избор на гражданите и предпоставката, че ние знаем в рамките на публичната сфера какво управляващите правят. И на базата на този тип общуване с тях, ние разумно оценяваме какво те правят и дали то отговаря на онова, което са обещали. Когато е размита границата между истина и неистина, между критика и „хули“, факти и интерпретации, става изключително проблематично именно това информиране и знание, което ние трябва да получим.
И всъщност вече няма значение пред каква медия говори Борисов – чужда или наша, защото неговата властова позиция не е функция на дълбочинни демократични връзки с неговите избиратели. Той говори с нас само когато трябва да се оправдае за нещо. В този смисъл въобще не си струва да се търси интервю с него. Защото интервюто е форма на диалог, а да сте видели г-н Борисов да води диалог? Той само прави монолози – монолози на един изморен политик. Време е вече да оставим Борисов да си монологизира сам. Нека си води монолозите, а за медиите е време да разкажат една нова версия, в която такива монолози вече няма да са възможни и главният монологист не участва. Защото явно той живее в тотално различен ценностен, естетически и познавателен свят от младите хора, които никога няма да разберат фигурата, която нещо мърмори от телевизора.“
Можете да чуете целия разговор със Страхил Делийски в звуковия файл.
Наближава краят на историята с пандемията, хепиендът се казва ваксина. Така смята социологът Андрей Райчев, който бе гост на предаването „Политически НЕкоректно“. Райчев припомни, че през пролетта е прогнозирал, че всичко ще свърши като с..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на..
Две години от трагичните събития на 7 октомври в Израел – последният ден от еврейския празник Сукот. Разкази на очевидци и близки оживяват в деня, който тази година е отново на Сукот. От сутринта медиите в Държавата Израел посвещават предаванията..
В София бе открит Център с лаборатория за изследване на аутизъм. Той се намира в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и има за основна цел да подпомага диагностицирането и приобщаването на децата с аутизъм към училищната среда. Сградата..
На 18 септември в столицата се състоя Findependent Summit "From Zero to Hero" – първото по рода си събитие в България, насочено изцяло към темата за финансовата независимост на жените . Форумът събра визионери, бизнес лидери и международни..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден", след Деня на застрахователя и връчването на годишните отличия в сектора, Коста Чолаков сподели своята гледна точка за застрахователната култура в България и за ролята на животозастраховането..
В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор..
Той се нарича "Активна София 65+: Заедно за по-пълноценен живот", негов автор е сдружение "Мулти култи колектив". Проектът е насочен както към българи,..
Проектът "Възможности за съпричастност" с автор Ивайло Аврамов изследва пространството на галерия "Куб", търсейки диалог между ресурсите на архитектурата и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg