След половин година отказ да говори пред българските медии премиерът даде интервю за чужд вестник. Какво не им е наред на българските медии, че премиерът предпочете да говори пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ – анализ на политолога Страхил Делийски в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“.

„На българските медии много неща не са им наред и това може да се види в различни класации, но не мисля, че причините този път са в българските медии, за да предпочете Борисов да говори пред германска медия. Той избра германската медия, защото смята, че има репутационен проблем, извън територията на България. Това означава, че посланията, образите и картините в интервюто в голяма степен са предназначени и за аудитория извън онова, което той нарича български народ. Важна е и рамката, през която Борисов разказва това, което се случва – с цялата шпионска символика, в която всички лоши искат да го дискредитират, а той всъщност бил от добрите. А е от добрите, защото според него той прави само проевропейски и проатлантически неща. Очевидно той си два ясна сметка за източниците на своята легитимност в Европа.“

Стабилокрация

„Това са политически режими, характерни предимно за Западните Балкани, където така наречената "стабилност" е изведена като свръхцел на управлението. А качеството на живот и качеството на управлението остават на второ място. Тоест, ако промотират европейски ценности, това е достатъчно и няма значение каква е вътрешната интимност на управлението в страните им. Но зад тази стабилокрация надничат клиентелистки структури като контрол върху медиите и какво ли още не. В Европа си дават сметка, че е крайно време да спрат да си отглеждат подобни режими. Тук става дума за репутацията на Борисов, а не за репутацията на България.“

Той иска да спаси себе си

„Ясно се вижда, че Борисов се е отказал в голяма степен да развива позитивна репутация на България. Той се интересува само от своята репутация, което пък е функция на неговото разбиране, че дните му на власт са преброени. Той иска да спаси себе си, защото е суетен и егоцентричен човек. Той не обича да бъде обект на лоши думи. А когато си във властта, трябва да знаеш, че ще има и лоши думи. Но ако някой каже нещо лошо за него, той веднага се превръща в агент на някакви чужди сили. Това се вижда много добре и в отношението му към определени медии – той не може да понесе никаква критика, а да не забравяме, че това е функцията на медиите – да са критични. Отказът му да приеме критиките със сигурност не е някаква „дзенбудистка“ философия, която му помага съзерцателно да приема критиките. Да не приема критиките просто е част от разбирането на Борисов за политическия процес, което разбиране е далеч от всякакви демократични стандарти.“

Фалшивите новини и „хулите“

„Това е един стил, който напоследък наложи и президентът Доналд Тръмп – всичко, с което не съм съгласен или е срещу мен, са фалшиви новини, „хули“ и т.н. Това е стил, който е пряка функция на силното навлизане на политиците в социалните мрежи с идеята е, че може във всяка социална мрежа необезпокоявано от хулителите да стриймва съобщения, без филтъра на въпросите на журналистите. Тази идея отговаря на всички мокри сънища на политиците – аз мога да си говоря каквото си искам, без да се налага да отговарям директно на някакви „хулителски“ въпроси. Това е проблематично, когато става въпрос за качеството на политическата публичност.“

Идеята за истина и знание

„Идеята за истина и какво трябва да знаем, ще реши бъдещето на либералните демокрации, защото либералните демокрации са изградени върху информирания избор на гражданите и предпоставката, че ние знаем в рамките на публичната сфера какво управляващите правят. И на базата на този тип общуване с тях, ние разумно оценяваме какво те правят и дали то отговаря на онова, което са обещали. Когато е размита границата между истина и неистина, между критика и „хули“, факти и интерпретации, става изключително проблематично именно това информиране и знание, което ние трябва да получим.

И всъщност вече няма значение пред каква медия говори Борисов – чужда или наша, защото неговата властова позиция не е функция на дълбочинни демократични връзки с неговите избиратели. Той говори с нас само когато трябва да се оправдае за нещо. В този смисъл въобще не си струва да се търси интервю с него. Защото интервюто е форма на диалог, а да сте видели г-н Борисов да води диалог? Той само прави монолози – монолози на един изморен политик. Време е вече да оставим Борисов да си монологизира сам. Нека си води монолозите, а за медиите е време да разкажат една нова версия, в която такива монолози вече няма да са възможни и главният монологист не участва. Защото явно той живее в тотално различен ценностен, естетически и познавателен свят от младите хора, които никога няма да разберат фигурата, която нещо мърмори от телевизора.“   

Можете да чуете целия разговор със Страхил Делийски в звуковия файл.