Световен ден на футбола

Футболът едва ли има нужда от специален ден за честване, ако питате милиардите му почиататели по света. Няма друга игра, която така да обединява хората и да заличава социалните и националните различия, социалния статус и темперамента.

В рамките на 90 минути, грижите, проблемите и всекидневието ни спират да съществуват и ние сме в плен на играта. Футболът е достъпна и демократична игра – не са нужни специални условия и екипировка. Много от днешните футболни звезди са момчета със скромен произход, излезли от бедняшките квартали на света.

Същевременно професионалният футбол е машина за пари, оборотите на големите клубове са колкото брутния вътрешен продукт на средна по размер африканска държава.

От една страна, е колективна игра, в която екипният дух е от ключово значение, от друга – сигурно няма човек на планетата, който да не е чувал за Пеле, Марадона, Меси, Роналдо, Христо Стоичков. Футболната история пази спомени за успешни отбори, съставени от скромни екипни играчи и за провалени опити да се състави отбор само от звезди. 

Ако големите футболни клубове бяха държави, щяха да имат милионни населения. Ако сте фен на "Барса", любовта към отбора обединява вас и хора от Китай до Патагония. Същевременно футболните мачове разделят приятели и познати и дори са ставали повод за избухване на войни между държави.

Само тотално незапознати със спорта хора смятат, че футболът е хаотично тичане по терена на враждуващи отбори – за да се играе добре, футболът изисква ум и интелигентност, сила и елегантност, отборен дух и увереност в себе си, понякога допуска и голямо его, друг път – не.

"Футболът е проста игра, но е трудно да играеш просто" е казал Йохан Кройф, а вие чуйте спортният журналист Никола Ибришимов, който означава футбола като начин на живот.