Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Евелина Славкова: Икономическите страхове на българина са по-големи от здравните

Хората търсят най-лесните обяснения за много сложни процеси – най-често това са конспиративните теории

Снимка: Ани Петрова - БНР

Темата с коронакризата не слиза от политическия, медиен и и социален небосклон. Изключително водеща вече е темата с ваксините. Води се сериозна дискусия в този контекст. Има ли пресечни точки между политиката и Covid кризата в България? 

Социологът Евелина Славкова коментира темата в "Нашият ден".

"Следващата седмица ще публикуваме проучването ни от декември. Данните са от ноември от редовните проучвания на "Тренд". Как хората реагират на частичния локдаун? Хората свикнаха с маските и декларират, че се пазят повече, но в същото време не са много склонни да се вземат тези мерки. Ще видим сега какво ще покаже декемврийското проучване и дали ще има промени. Много ясно личи нещо в проучването – икономическите страхове на българина са в някаква степен по-големи от здравните, защото някои хора не са се разболели, други са го изкарали леко, но икономическите притеснения са изключително сериозниВ контекста на предстоящите избори няма как това да не окаже по един или друг начин влияние върху изборните резултати

В декемврийското проучване ще видим и каква е оценката по отношение на управлението на здравната криза. При първата вълна (първия локдаун) видяхме нещо безпрецедентно в социологическите проучвания (нашите и на колегите). За първи път българските институции, българското правителство имат много по-висок рейтинг от европейските, на които традиционно българското общество има по-голямо доверие. И същевременно мерките и затварянето се приемаха много по-положително, отколкото на Запад. При първото затваряне не се случи това, което се се случи на Запад, и съответно предизвика недоверие дори в съществуването на вируса. Друго наше проучване извежда, че около 17% от българското общество смята, че коронавирусът изобщо не съществува."

Евелина Славкова обобщи, че въпреки кризата няма особена промяна от ситуацията след започването на протестите и подреждането в електорално отношение. "Коронакризата не е променила дотолкова ситуацията, че да размести сериозно електоралните пластове засега. По-скоро протестът промени нещата. "

По отношение на разнопосочните послания. "Проучването, свързано с конспирациите, ясно показва високи нива на конспиративни теории, които в голяма степен се подхранват от различните мнения на експерти, които чуваме в публичното пространство – някои от тях омаловажават коронавируса, казват, че това не е някаква сериозна болест, други – поставят много сериозен акцент и казват, че това е нещо ужасяващо и има последици. Тези различни мнения, объркването от страна на политици и тяхната невъзможност да преценят какво ще се случи, наистина обърква обществото. В тези моменти хората търсят най-лесните обяснения за много сложни процеси – това най-често са конспиративни теории."

Славкова направи извод, че коронавирусът ще започне да влияе все повече върху електоралните нагласи и ще се отрази на изборите.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35