Валерий Тодоров: Сега икономиката диктува на политиката

Докъде се простира свободата на мисълта в условията на пандемия и има ли нови форми на геополитическо противопоставяне в деня на връчването на Наградата "Сахаров" за 2020 година на Демократичната опозиция в Беларус? 

В контекста на размислите за свободата на мисълта, с поглед към изминалата 2020 година и ролята на Беларус, като парченце от пъзела на световната геополитика – международният анализатор Валерий Тодоров коментира в "Нашият ден":

Новите форми на геополитическо противопоставяне

"Ако говорим в по-широк план, световната политика е изправена пред нови изпитания. Част от политическите елити се опитаха да задържат властта, използвайки пандемията – тенденция, която обхвана и страни с установена демокрация. 2020 година наистина ще се окаже ключова година за бъдещето на света. Предполагам, че следващата година ще донесе още по-силни емоции в борбата за власт и най-вече за утвърждаването на новото мислене, разбирано като ясни национални приоритети и един по-широк поглед към света. За съжаление пандемията изостри националните страсти, предизвика затваряне на границите и затваряне на мисленето в националните граници."

Идеята за глобализма

Мисля, че световният политически елит не успя да се справи с тази криза и рухването на идеята за глобализма, разбирана като идея за свободното движение на хора, стоки... и изобщо свободната мисъл, беше силно накърнена. Следващата година ще бъде един термометър за това как в политиката страстите ще влияят върху здравето на демокрацията и на световната сигурност."

Феноменът Беларус

"Беларус е малка държава, но има ключово значение в регионалната сигурност. Беларус си остава един от най-верните съюзници на Русия, независимо от протестите срещу Лукашенко. Все пак голяма част от населението запазва добрите чувства към Русия и руснаците, което е интересен факт, като се има предвид, че Лукашенко е подкрепян в момента единствено от Москва. Разбира се, с всички резерви на руснаците. Лукашенко отдавна е един от неудобните политици, който се опита да играе между ЕС, САЩ и Русия, дори чрез изнудване. Беларус е буферна държава (намира се във важен граничен район), Беларус дълго време беше стабилна икономически, ситуацията се влоши едва през последните години. Протестите нямат силно изявен социален характер – те са протест срещу личността. Те отхвърлят този модел на управление – на един политик с грубо политическо мислене, арогантен, безцеремонен... Беларус е един интересен политически феномен в момента."

Политиката като професионално занимание

"САЩ е глобален играч и ако има нещо общо с това, което се случва в Беларус, е, че част от протестите са именно срещу начина на управление, срещу личността. В САЩ се случи нещо, което никой не бе допускал – една непредсказуемост в поведението на лидера и невъзможност на демократичните институции да повлияят върху негови крайни решения. И същевременно появата на един непрофесионален политик на сцената – с бизнес мисленето, с разрушаване на представата за политиката като професионално занимание... Лукашенко също не е професионален политик (бил е председател на колхоз), човек от народа. И в двата случая се сблъскваме с опасна тенденция – непредсказуемост в управлението, непредсказуемост на личността, която има прекалено много власт." 

Пандемията и политиката

"Мисля, че тази пандемия, тази криза ще изкара политици с мислене от нов тип, което носи много рискове. Старите правила са разрушени – нови правила няма. Част от демократичните механизми са разрушени с идеята, че се появят нови, от друга страна – това обединяване на интересите на Изтока и Запада – съответно със сблъска и противоречията на две страни – последиците ще са от икономико-социален характер."

Прогноза

"Икономическите процеси ще определят все повече световната политика. (Нещо, което се случва през последните 20 години, особено изострено след кризата през 2008-а) Ако преди политиката диктуваше на икономиката, сега икономиката диктува на политиката. И големите компании и икономически играчи на пазара избират свои политици, финансират ги и разчитат, че чрез властта ще постигнат нови дивиденти, което води до едно още по-силно разслоение в обществата и носи социални рискове и рискове за световната стабилност. 

Големите и малките държави

"Няма малки и големи. Един регионален конфликт вече много бързо може да се превърне в глобално противопоставяне. Еднополюсният свят, който смятахме, че ще издържи дълго, е разрушен. Многополюсният свят още не е оформен."