Николай Стоянов: Финансовият сектор знаеше какво се случва, но никой не правеше нищо

Защо е важно да припомняме историята на разследването на Корпоративна търговска банка (КТБ) в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“, коментира Николай Стоянов, журналист във в. „Капитал“, работил по делото КТБ. Той е и един от интервюираните журналисти в инициатива на АЕЖ – България „Смисълът е в истинските истории“ - https://aej-bulgaria.org/RealStories/.

„На първо място, тази история е важна, защото това е най-големият банков фалит в България, съпоставен с размера на икономиката, може би е и един от най-големите в света. Така че като мащаб историята беше голяма и продължава да е заради разклоненията и останките, които има и до днес. Смиленото да говорим за този случай и до днес е може би в това, че можем да укрепим институциите си по такъв начин, че това да не се случва повече. За мен този казус е интересен, защото всички във финансовия сектор знаеха какво се случва, не беше някаква замаскирана тайна, че никой да не го е виждал и имаше разследвания още години преди банката да колабира. Но въпреки това никой не правеше нищо поради това, че самите ключови институции или не смееха, или не знам каква е другата причина да не се задействат.“

Институциите, които не направиха нищо

„Едната според мен е БНБ, която е регулаторът в банковия сектор – тя имаше пълно знание какво се случва в КТБ, но не и воля да пречупи това. Естествено после видяхме една хиперактивна прокуратура, след като вече имаше разрив между лица зад банката, а да не говорим за Цветан Василев и Делян Пеевски. Но преди това, докато двамата действаха като тандем, не видяхме никаква активност от нейна стана. Така че това е друга ключова институция. Вероятно, макар и по-периферна, отговорност носят и Комисията по финансов надзор, ДАНС, а може би и други институции. Но и като цяло – ние като общество също не направихме нищо. Да не говорим, че до днес делото е доникъде. Но не е изключено някой ден да видим България осъдена в Страсбург, защото Цветан Василев си търси правата в съда в Страсбург, тъй като на него като акционер му беше отказана всякаква възможност да си търси правата.“

Приличат ли си случите на КТБ и Българската банка за развитие

„И да, и не. Приличат си по това, че и в двата случая една финансова институция се използва в единия случай до близки на собствениците ѝ, а в другия до близки на управляващите лица. Това, че беше сменено ръководството на ББР, не променя това как е била управлявана тя през предходните години. Но тя практически беше дадена на концесия на ДПС. Тоест, всичките ѝ големи кредити от 2017 година насам са под една или друга форма за Делян Пеевски, или за ДПС. И става въпрос за отпуснати стотици милиони лева. Дори случаят с колекторската фирма, заради която беше скандалът, е съвсем маловажен на този фон. Преди него имаше много по-скандални и зле обезпечени кредити, за които ние пишехме, но те не предизвикаха такъв отзвук, че да се стигне до смяна ръководството на банката. Така че за мен сходството между двете банки е в това, че един и същи политико-икономически кръг овладява една финансова институция и използва ресурса от нея за собственото си разрастване.“

„United group“ и вестниците на Делян Пеевски

„Тази сделка по никакъв начин не пасва в профила на „United group“, защото въпреки че са медийна компания, те навсякъде, където са инвестирали досега, са го правили само в телевизионно съдържание, тоест това е първата им покупка на хартиени медии. Което само по себе си  няма бизнес логика в днешните времена, в които никой не търси хартиени медии. Но можем да предполагаме, че тази сделка е била наложена като допълнително условие към „United group“, така че да може да бъде финализирана покупката им на „Нова телевизия“. Тоест на този инвеститор някой му е казал, е ако иска да купи едно нещо, трябва да купи и друго нещо, от което г-н Пеевски вече не се интересува. А защо не се интересува – вероятно защото неговите вестници през годините бяха използвани предимно за саморазправа с политическите му и бизнес врагове. Но това вече има намаляващо действие и всяка тяхна публикация изглежда като негова лична атака спрямо някой. Затова вече той няма нужда от тях. Освен това, по косвен начин вероятно той контролира толкова други медии, че може спокойно през тях да прокарва същите кампании.“