Изнамирането на електричеството е сред най-мащабните открития, променили радикално живота ни. Благодарение на изкуствената светлина можем да работим, да учим, да се забавляваме и да се разхождаме по улиците на градовете дълго след залеза на слънцето – нещо немислимо съвсем доскоро.
Около век и половина след откриването на електрическата крушка ние сме забравили нощния мрак по начин, който и най-дръзкият футурист не си е представял.
Заради осветяването днес 83% от населението на Земята живее под светлинно замърсено небе и не познава истинския мрак.
Големият призив на Просвещението „Светлина, повече светлина“ днес можем да тълкуваме и другояче, а желанието ни да светим навсякъде и по всяко време има цена и тя далеч не е свързана само с изливането на киловати енергия в небето. То руши екосистеми и води до изчезване на цели видове, променя и естествения ритъм, по който се ориентират телата ни.
За различните последици от светлинното замърсяване – д-р Никола Петров, астроном и директор на Обсерваторията „Рожен“, Доротея Табакова, преподавател по класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“, и Антония Хубанчева, консервационен биолог, докторант към Института по орнитология Макс Планк и към Института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките, коментират в предаването – чуйте в звуковите файлове.
Храмът Джогеса e сгушен между небостъргачите в центъра на Сеул и се смята за сърцето на корейския дзен будизъм. Всички пътища водят до него, особено ако се разхождате по оживената улица "Джонгно" или около бившия императорски дворец. Като стражи на религията, пред главната сграда – храма Деунджон, ви посрещат две величествени дървета,..
Опитахме чрез подобна градация да предизвикаме гледните точки на проф. Румен Кастелов. Коментарът на водещия специалист, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в МВР болница, определи в началото основните фактори за телесно здраве и добра кондиция на опорно-двигателния апарат. Опитният лекар и хирург постави акценти върху битовите и..
В петък на 14 ноември 2025 г. от 10 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да преживеят няколко интересни и ползотворни часа. Ученици, учители, родители, деца, студенти и граждани ще могат да видят, че физиката е увлекателна и интересна, че е престижна наука с многобройни възможности за..
На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства..
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
