Отново за спешната медицинска помощ в небето

България е единствената страна, в която няма изградена система за спешна медицинска помощ по въздуха. Дори в Северна Македония има два медицински хеликоптера. Няма устойчив механизъм за реакция, не е ясно в кои случаи се праща въздушен медицински транспорт и в кои – не. Това поражда социално напрежение и скандали. Обикновено при спешни ситуации се използват военни машини или хеликоптери на Авиоотряд 28 след предварителна заявка до военния министър – субординацията е доста тромава. Проблемът с липсата на въздушна линейка в България е на дневен ред повече от година. 

Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ е категорична, че за да тръгне една такава служба, са необходими промени в законодателството за изискванията към подобна служба.

Д-р Кателиева коментира в "Нашият ден":

"Смятам, че това е поредното говорене, а не изграждане на единна система. Необходим е спешен медицински транспорт, който цели свързване с време за реакция до минути. Няма да говорим за чудесата, които правят в авиомедицинската служба в Гръция, камо ли алпийските държави (Австрия, Германия, Швейцария). Ще дам за пример северната ни съседка Румъния – още 2014 г. в Румъния имаше 7 бази, които бяха направени така, че в рамките на 25 минути да стигат до точките, които облитат. Базата е структура към болница, в която заедно са обединени усилията на хора, които работят във външно министерство, военно министерство, министерството на извънредните ситуации и здравното министерство. Като работят обучени хора с медикоптери, а не просто адаптирани военни хеликоптери – а значително по-леки машини от военните хеликоптери, пригодени да кацат навсякъде, вътре има стандартизирана температура да работи в условията на въздушен медицински транспорт. Всяка една база извършва между 500 и 700 мисии на година. Това са спасени хора на магистрали, в отдалечени места, а не само в планината. Това са хора с инфаркти, с проблемни раждания... Румъния е вложила една сериозна сума за купуване на медикоптери, в обучение и подготовка на персонал. Всичко това е стиковано към спешния телефон 112. Т.е. като се обадите, координатор решава дали да ви консултира по телефона, дали да се прати сухопътна, или въздушна линейка." 

Д-р Кателиева смята, че е необходимо няколко министерства да вложат ресурси в организиране на структура за въздушен медицински транспорт.

Чуйте повече в звуковия файл.

В началото на 2020 г. бяха събрани повече от 10 хиляди подписа в гражданска петиция с искане поетапно да бъдат купени 4 хеликоптера. Актуалната ситуация – България закупува 1 хеликоптер и ремонтира 4 "Кугър"-а. Това предвижда пътната карта за евакуация на пострадали по въздух, представена от министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на премиера Бойко Борисов. Стойността на хеликоптера е близо 20 млн. лв. (19 999 990, 62 лв.). Средствата са отпуснати по управляваната от МРРБ ОП „Региони в растеж“.

Иван Кристоф, известен като Човекът-паяк, няколко пъти представя достойно България с иновативните си концепции за въздушни височинно-въжени операции в Канада и в Дубай. Редовно участва в тамошното „Хелишоу”, най-голямото изложение в Близкия изток  за вертолетна техника. Той е единственият в света доброволец, който инициира серия от тренировки с частни хеликоптери. Според него Българската армия също има потенциала да създаде свое елитно аварийно-спасително звено за суперекстремално спасяване. Кристофф има добре развит план, който да представи на министъра на отбраната. Развил е концепцията за най-ефективния доброволчески екип от двама души, има нова концепция за бързо аварийно реагиране при височинно-въздушни въжени операции. 

"Бях свидетел на процеса на канибализъм в авиацията – и административен, и конкурентен, и служебен, правителствен, авиомедицински. Ние сме единствената страна в света, която не е във война, но се самоунищожава."

Според Иван Кристофф "спасяване срещу заплащане – това не е спасяване".