Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Дневникът на Ане Франк

В рубриката „Радиоколекция“ всяка делнична вечер от 21.20 часа

Ане Франк
Снимка: Wikimedia

От юли 1942 до август 1944 г. тринайсетгодишната Ане Франк, семейството ѝ и още четирима техни близки прекарват укрити след нацистката окупация в „Задната къща“ – скривалище в центъра на Амстердам. За тези две години никой от осмината обитатели на скривалището не излиза на улицата. Прозорците се отварят само нощем, и то за малко, всички се хранят заедно, готвят заедно еднообразната си, все по-оскъдна храна, четат заедно, слушат заедно радио, жизнено пространство, удобства, дрехи за никого не достигат. Принудителният затвор е клаустрофобичен, всеки има нужда от усамотение, разведряване, движение, разхождане, общуване с други хора. Дневникът на това тринайсетгодишно дете, което от ден на ден пред очите ни се превръща в пораснало момиче, е един от най-разтърсващите документи за Холокоста, за зверството на Втората световна война.

Две неща за мен се оказаха особено поразяващи в свидетелството на Ане. Първото е – как духът е предопределен априори да се бори и да надмогва материалното. Да преодолява ежедневната раздразнителност от тягостния бит, неизбежна и натрапчива при фрапиращата липса на жизнено пространство, на лична територия. Да преодолява недостатъците на околните, да не ги осъжда, да продължава да ги търпи и обича. Духът да обръща погледа на Ане и към самата нея, да я кара да търси и в себе си вина за неминуемите сблъсъци с околните. И второто – духът на Ане не само да надмогва трудните условия, но и да тържествува, да има съзнание за себе си. Малко преди един от близките на баща ѝ да предаде укриващите се обитатели и те да бъдат задържани и депортирани с последния влак към лагерите на смъртта, Ане пише: „…Сама съм си съдник на всичко и непрекъснато си припомням татковите думи: „Всяко дете трябва да се възпитава само“.

Родителите могат да дават единствено съвети или полезни напътствия, но формирането на характера е в собствените ни ръце. Освен това съм и извънредно жизнена, винаги се чувствам така силна и дейна, така свободна и млада! Когато го забелязах за първи път, се зарадвах, защото си казах, че няма да се превия под ударите, които всеки от нас неизменно ще понесе“.

Този дневник ни е особено полезен днес, в дните на ограничителните мерки, на маските, на социалното дистанциране. Дали ще имаме духовните сили на това момиче? Дали и днес то ще ни предава от своята жизнена енергия и оптимизъм? Или ние отново ще се обърнем към матрицата на своето вечно българско мрънкане и оплакване от всички и всичко?

Това зависи поотделно от всеки един от нас.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Вера Мутафчиева

Трагикомедия или ведър темерутлук – историята на една психическа устойчивост

"Мама и татко се сгодиха през октомври 1927 г." – с това изречение започва "Бивалици", автобиографичната книга на Вера Мутафчива. С неподражаемия си стил и гледната точка на всеприсъстващ автор тя разказва първите си съзнателни спомени, всъщност опреди това както стана ясно. Със забележителен стоицизъм, ирония и самоирония тя предава не само своите..

публикувано на 02.09.23 в 09:10

Силвия Чолева: Обществото ни е загърбило нормалното живеене сред хаос и цинизъм

На 18 юни от 16 часа Радиотеатърът ще излъчи премиерната си постановка "Авариен изход" по поетесата на Силвия Чолева. На 25 май имаше предварително прослушване на радиопостановката с публика във Второ студио на БНР. Дойдоха много почитатели и ценители на съвременната българска драматургия. Още едно доказателство, че българската театрална публика има..

публикувано на 10.06.23 в 08:40

"Авариен изход" на живо с публика

До март месец 2020 Радиотеатърът беше създал традицията да кани публика във Второ студио, с която заедно – слушатели и изпълнители – да прослушват премиерните постановки на български пиеси. Интересът към прослушванията на живо беше голям. За съжаление Covid епидемията прекрати тези събирания. Сега с голяма радост съобщаваме, че редакцията ги..

публикувано на 22.05.23 в 09:15

Любовни измерения

Нина Мазур е известна украинска театрална критичка. Пише и монодрами. Често са свързани с Шекспир, но всъщност се интересува повече от жените около Шекспир. Като заобиколим изминалите векове, които така и не отговориха на загадката около личността на Шекспир, премиерата на Радиотеатъра "Агнес, жената на Уил", на 14 май от 16 часа , предлага странна..

публикувано на 13.05.23 в 09:45

Имало едно време…

Премиерата за деца на Радиотеатъра започва с Имало едно врем e … Както трябва да започват всички приказки. Имало едно време едно хипопотамче на име Туртухчо, което живеело в Африка, в Хипопотамия. Туртухчо бил много любознателен, обичал да научава нови и нови, и нови неща… Да, този път малките ни слушатели ще се запознаят с Туртухчо,..

публикувано на 11.05.23 в 09:48