От юли 1942 до август 1944 г. тринайсетгодишната Ане Франк, семейството ѝ и още четирима техни близки прекарват укрити след нацистката окупация в „Задната къща“ – скривалище в центъра на Амстердам. За тези две години никой от осмината обитатели на скривалището не излиза на улицата. Прозорците се отварят само нощем, и то за малко, всички се хранят заедно, готвят заедно еднообразната си, все по-оскъдна храна, четат заедно, слушат заедно радио, жизнено пространство, удобства, дрехи за никого не достигат. Принудителният затвор е клаустрофобичен, всеки има нужда от усамотение, разведряване, движение, разхождане, общуване с други хора. Дневникът на това тринайсетгодишно дете, което от ден на ден пред очите ни се превръща в пораснало момиче, е един от най-разтърсващите документи за Холокоста, за зверството на Втората световна война.
Две неща за мен се оказаха особено поразяващи в свидетелството на Ане. Първото е – как духът е предопределен априори да се бори и да надмогва материалното. Да преодолява ежедневната раздразнителност от тягостния бит, неизбежна и натрапчива при фрапиращата липса на жизнено пространство, на лична територия. Да преодолява недостатъците на околните, да не ги осъжда, да продължава да ги търпи и обича. Духът да обръща погледа на Ане и към самата нея, да я кара да търси и в себе си вина за неминуемите сблъсъци с околните. И второто – духът на Ане не само да надмогва трудните условия, но и да тържествува, да има съзнание за себе си. Малко преди един от близките на баща ѝ да предаде укриващите се обитатели и те да бъдат задържани и депортирани с последния влак към лагерите на смъртта, Ане пише: „…Сама съм си съдник на всичко и непрекъснато си припомням татковите думи: „Всяко дете трябва да се възпитава само“.
Родителите могат да дават единствено съвети или полезни напътствия, но формирането на характера е в собствените ни ръце. Освен това съм и извънредно жизнена, винаги се чувствам така силна и дейна, така свободна и млада! Когато го забелязах за първи път, се зарадвах, защото си казах, че няма да се превия под ударите, които всеки от нас неизменно ще понесе“.
Този дневник ни е особено полезен днес, в дните на ограничителните мерки, на маските, на социалното дистанциране. Дали ще имаме духовните сили на това момиче? Дали и днес то ще ни предава от своята жизнена енергия и оптимизъм? Или ние отново ще се обърнем към матрицата на своето вечно българско мрънкане и оплакване от всички и всичко?
Това зависи поотделно от всеки един от нас.
До март месец 2020 Радиотеатърът беше създал традицията да кани публика във Второ студио, с която заедно – слушатели и изпълнители – да прослушват премиерните постановки на български пиеси. Интересът към прослушванията на живо беше голям. За съжаление Covid епидемията прекрати тези събирания. Сега с голяма радост съобщаваме, че редакцията ги..
Нина Мазур е известна украинска театрална критичка. Пише и монодрами. Често са свързани с Шекспир, но всъщност се интересува повече от жените около Шекспир. Като заобиколим изминалите векове, които така и не отговориха на загадката около личността на Шекспир, премиерата на Радиотеатъра "Агнес, жената на Уил", на 14 май от 16 часа , предлага странна..
Премиерата за деца на Радиотеатъра започва с Имало едно врем e … Както трябва да започват всички приказки. Имало едно време едно хипопотамче на име Туртухчо, което живеело в Африка, в Хипопотамия. Туртухчо бил много любознателен, обичал да научава нови и нови, и нови неща… Да, този път малките ни слушатели ще се запознаят с Туртухчо,..
На 26 март от 16 часа Радиотеатърът ще излъчи премиерното повторение на пиесата "За едно явление в електричеството". Радиокомпозицията е по разкази на Чехов, съотнесени по такъв начин, че възпроизвеждат атмосферата на най-съкровените му пиеси. Ето какво казва проф. Людмил Димитров за тази постановка: "Градина, сватба, самоубийство, монах,..
И през 2023 г. Радиотеатърът не забравя мисията си да продуцира качествена драматургия за деца и тийнейджъри. На 16, 17 и 18 януари от 7.20 часа слушайте премиерата на трите части на "Кентървилският призрак" от Оскар Уайлд. Точно защото говорим за текст на Уайлд, тук внимателно е избегната една досадно честа практика при историите за деца,..
Как могат да бъдат регулирани социалните мрежи и гражданите да бъдат предпазени от фашизоидни политици, тероризъм и невярна информация в тях? Как..
Под заглавие "Камъните на мисълта" излязоха на български в превод на Стоян Гяуров записките на Хенинг Ритер – германски журналист, писател и преводач. В..
Напук на дигиталната ера, в която живее целият свят, България си има свои правила за съществуване. Винаги някак наопаки, с няколко хода назад, без кой знае..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg