От юли 1942 до август 1944 г. тринайсетгодишната Ане Франк, семейството ѝ и още четирима техни близки прекарват укрити след нацистката окупация в „Задната къща“ – скривалище в центъра на Амстердам. За тези две години никой от осмината обитатели на скривалището не излиза на улицата. Прозорците се отварят само нощем, и то за малко, всички се хранят заедно, готвят заедно еднообразната си, все по-оскъдна храна, четат заедно, слушат заедно радио, жизнено пространство, удобства, дрехи за никого не достигат. Принудителният затвор е клаустрофобичен, всеки има нужда от усамотение, разведряване, движение, разхождане, общуване с други хора. Дневникът на това тринайсетгодишно дете, което от ден на ден пред очите ни се превръща в пораснало момиче, е един от най-разтърсващите документи за Холокоста, за зверството на Втората световна война.
Две неща за мен се оказаха особено поразяващи в свидетелството на Ане. Първото е – как духът е предопределен априори да се бори и да надмогва материалното. Да преодолява ежедневната раздразнителност от тягостния бит, неизбежна и натрапчива при фрапиращата липса на жизнено пространство, на лична територия. Да преодолява недостатъците на околните, да не ги осъжда, да продължава да ги търпи и обича. Духът да обръща погледа на Ане и към самата нея, да я кара да търси и в себе си вина за неминуемите сблъсъци с околните. И второто – духът на Ане не само да надмогва трудните условия, но и да тържествува, да има съзнание за себе си. Малко преди един от близките на баща ѝ да предаде укриващите се обитатели и те да бъдат задържани и депортирани с последния влак към лагерите на смъртта, Ане пише: „…Сама съм си съдник на всичко и непрекъснато си припомням татковите думи: „Всяко дете трябва да се възпитава само“.
Родителите могат да дават единствено съвети или полезни напътствия, но формирането на характера е в собствените ни ръце. Освен това съм и извънредно жизнена, винаги се чувствам така силна и дейна, така свободна и млада! Когато го забелязах за първи път, се зарадвах, защото си казах, че няма да се превия под ударите, които всеки от нас неизменно ще понесе“.
Този дневник ни е особено полезен днес, в дните на ограничителните мерки, на маските, на социалното дистанциране. Дали ще имаме духовните сили на това момиче? Дали и днес то ще ни предава от своята жизнена енергия и оптимизъм? Или ние отново ще се обърнем към матрицата на своето вечно българско мрънкане и оплакване от всички и всичко?
Това зависи поотделно от всеки един от нас.
"Мама и татко се сгодиха през октомври 1927 г." – с това изречение започва "Бивалици", автобиографичната книга на Вера Мутафчива. С неподражаемия си стил и гледната точка на всеприсъстващ автор тя разказва първите си съзнателни спомени, всъщност опреди това както стана ясно. Със забележителен стоицизъм, ирония и самоирония тя предава не само своите..
На 18 юни от 16 часа Радиотеатърът ще излъчи премиерната си постановка "Авариен изход" по поетесата на Силвия Чолева. На 25 май имаше предварително прослушване на радиопостановката с публика във Второ студио на БНР. Дойдоха много почитатели и ценители на съвременната българска драматургия. Още едно доказателство, че българската театрална публика има..
До март месец 2020 Радиотеатърът беше създал традицията да кани публика във Второ студио, с която заедно – слушатели и изпълнители – да прослушват премиерните постановки на български пиеси. Интересът към прослушванията на живо беше голям. За съжаление Covid епидемията прекрати тези събирания. Сега с голяма радост съобщаваме, че редакцията ги..
Нина Мазур е известна украинска театрална критичка. Пише и монодрами. Често са свързани с Шекспир, но всъщност се интересува повече от жените около Шекспир. Като заобиколим изминалите векове, които така и не отговориха на загадката около личността на Шекспир, премиерата на Радиотеатъра "Агнес, жената на Уил", на 14 май от 16 часа , предлага странна..
Премиерата за деца на Радиотеатъра започва с Имало едно врем e … Както трябва да започват всички приказки. Имало едно време едно хипопотамче на име Туртухчо, което живеело в Африка, в Хипопотамия. Туртухчо бил много любознателен, обичал да научава нови и нови, и нови неща… Да, този път малките ни слушатели ще се запознаят с Туртухчо,..
На 25 септември 1940 г. българската армия взима Добрич под своя контрол, обозначавайки началото на важен етап от историята на този град. Днес на този..
"Поет на ясния и сдържан изказ, Здравко Кисьов имаше висока представа за мисията на твореца в нашия свят. Неговите вълнения от всекидневието внасяха в..
Фестивалът на българския игрален филм за първи път включи сериали в програмата си. През януари 2022 година в Закона за филмовата индустрия влязоха в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg