Ролята на слуховете в европейската историята са факт. Първите, които са достигнали до нас, датират още от времето на варварските нашествия на Балканите. Те започват от IV и продължават до VII век и поради липсата на интернет и социални мрежи мълвата и новината са се предавали на ухо, чрез пратеници и съгледвачи. Тези истински или фалшиви вести са въздействали върху решенията на царе и императори, върху тяхното поведение, което не бива да ни учудва.
Подобни примери за обществената „служба“ на слуховете откриваме в аналите на Първата българска държава, както и в летописите на Второто ни царство, а също и около управлението и смъртта на повечето ни владетели буквално гъмжи от истории, предания, слухове и легенди. Като започнем от хановете Тервел, Крум и Омуртаг и стигнем до царете Симеон, Калоян, Иван Асен II, Ивайло и Михаил III Шишман...
С една дума – слуховете са част от военната, политическата и религиозната история на средновековното ни отечество, възникнали в резултат на различни драматични събития, възцарявания или неочаквана кончина на даден владетел.
Повече по темата можете да научите от разговорите с историците проф. Петър Ангелов и проф. Никола Г. Алтънков, както и публицистът Калин Тодоров.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
