Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дора Петкова: Има маргинализирани ромски общности, които не са във фокуса

Валери Леков: Когато човек се бори за оцеляване, не мисли за усъвършенстване

| обновено на 14.01.21 в 11:24
Снимка: БГНЕС

В деня на ромската Нова година – за възстановяването на разрушени мостове и за правилните и погрешните начини за спасяване на давещите се. Как мислим за ромското малцинство и има ли хора, които целенасочено биха “провалили” живота си със себелишаване от образование, прилично жилище и други облаги на съвременността. Дали коронавирусът е катализатор за видимостта на кризата в гетата?

Дора Петкова, социолог и консултант и ръководител на проекти по национални и международни проекти, насочени към ромската общност,  коментира в "Нашият ден":

"Днес е един празничен ден за ромите в България. Много роми празнуват и пазят традициите си. Но мен ме вълнуват повече проблемите и онова, което остава и след празника. Особено сериозно ме развълнува обръщението на един от здравните медиатори (една нова професия, която вече се институционализира). Става дума за деца от Николаево, които имат нужда от храна и памперси. Време е да се заемем с тези проблеми и да не си затваряме очите. Оказва се, че това не е единствената община и не е единственото място. Оказва се, че много често, независимо от усилията и европейските програми, има маргинализирани общности, които някак си не са във фокуса, не достигат тези програми до тях. Ние не знаем и колко точно са тези общности. Трудно правим политики, които реално подпомагат именно тези хора. Липсва устойчивост."

Чуйте повече в звуковия файл.

Валери Леков, редактор в програма "Христо Ботев", коментира празника от кв. "Изток", Кюстендил. 

"Има много легенди за свети Василий, свети Георги и ромите, и в последните години започнаха да се появяват тези легенди и в книжни издания. Това, което ме впечатлява тази година, че тук, в центъра на кв. "Изток" е много тихо. Други години, помня, имаше музика, играеха се хора, имаше кукери, наричани чунгури. А сега виждам само автомобили и преминаващи набързо хора.

Правилата се спазват, хората са много наплашени, имаше няколко смъртни случая... Някои се върнаха по рабатота си в Европа, защото това им позволява да издържат своите близки. 

Когато човек се бори за оцеляване, не мисли за усъвършенстване. Все още има хора, които живеят ден за ден, оцеляването им е трудно и едва ли ученето на децата им е на първа линия. На първа линия за тях е да подсигурят насъщния за деня."

Чуйте повече в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55