Чавдар Николов: Никакъв коректив не сме карикатуристите, не ни обръщат внимание

Българското късопаметство, политическата апатия и непочтената дистанция между политика и журналистика коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Чавдар Николов, карикатурист.

"Понякога малко страдам от това, че мога да престана да рисувам нови карикатури и да си остана на старите. Все ще изровя нещо, което става за този момент. Много неща се променят, но жалкото е, че човек трудно променя своята същност. Желанията му си остават едни и същи, като че ли алчността ни расте, а пък възможностите ни намаляват – и като човешки ресурс. Много хора напуснаха България, и то млади хора. 

По отношение на свободата – нещата отиват в ужасно състояние в България. И не само в България. В света е така. Да речем, карикатурата е в отстъпление в целия свят, особено в Америка. Там даже имаше случай на уволнен от вестник карикатурист, който публикувал нелицеприятна карикатура за Тръмп на своята фейсбук страница. И вестникът, в който работи, го уволнява, защото поддържа Тръмп. 

Изглежда това вдъхновение, духът на назадничавост, този път идва от американците. Цялата световна тенденция е оттам. Да, въпреки че и в Англия се получи преди една година нещо много фрапантно. Уволниха карикатурист, който е емблемата на вестник "Гардиън" – Стив Дал. За каква карикатура? За една карикатура на Бенямин Нетаняху. Всички тези полудиктаторчета в демократичните общества. И другите, които са диктатори в недемократичните общества. Те реагират по един и същи начин. Те мразят смеха. Смехът ги влудява. В "Ню Йорк Таймс" вече не се занимават с карикатури. 

Давам пример с Франция. Франция отдавна е някакъв оазис на карикатурата. Те се борят за всичко. Във Франция, в Париж, се взе решение преди 2–3 години да се направи един център на политическата карикатура. Там има много членове по света, които са и членове на Френската асоциация на карикатуристите, какъвто съм и аз. Французите се опитват да направят един чадър за свободата на словото. И започват да работят с различни групи карикатуристи в различните страни."

Непочтено късата дистанция между политика и журналистика

"Намалява. И се стигна до там тарторът на всички политици в България – Бойко Борисов – да нарича репортерките "мисирки" и т.н. Много журналисти, желаейки да не бъдат отхвърляни от професията, решиха да изпълняват и някакви пропагандни функции, т.е. желанията на някои от политиците. И станаха малко като присъдружни на политиката. Има журналисти, които откровено поддържат "новото начало" в журналистиката. Толкова дълбоко са се продали."

Настъпването на една и съща мотика

Ние постоянно вършим едни и същи глупости и се получава същият ефект. Бедата е, че главите ни са много здрави. Иначе, ако се разбият с първото настъпване, след това няма да има второ. А ние постоянно настъпваме мотиката с нежеланието да участваме в обществения процес, т.е. не отиваме на избори. Това е страхотна беда. Ние надменно гледаме на най-важното нещо в демокрацията – да отидеш и да изразиш своето мнение по един цивилизован начин. Това е абсурдно."

Политическата апатия

"Много хора са разочаровани от липсата на реална промяна. Даже партии, които афишират промяната като своя основна цел, направиха такива грешки, които отблъскват тези хора. Те влязоха в сглобка с ретроградните сили. С ретроградния Меркурий. И по този начин хората трудно им прощават."

Карикатуристът като коректив на политическата реалност

"Ако кажа "да, ние сме коректив" – ще излъжа. Никакъв коректив не сме. Малко и не ни обръщат внимание. Ако примерно аз нарисувам една карикатура, която осмива някой от лидерите – да речем на русофилските партии – те казват: "Не ви е срам, вие сте боклуци, отрепки, не сте патриоти, не знам какво си". Сега, когато пък аз нарисувам някоя карикатура на хора от "Продължаваме промяната" – "Е, точно така!" Ако нарисувам вече карикатура, в която няма Пеевски – от някои от партиите, техни фенове – казват: "Е, вие се продадохте на Пеевски. Тук не съм го видял да го рисувате". 

Нивото пада. Привидно демокрацията създава възможност на всеки – независимо от неговия интелектуален, културен багаж – да вижда нещо и да го оценява. И много често той е неподготвен да види и да разбере една карикатура. Особено да разбере смисъла на карикатурата – че тя, освен че е опит за някакъв коректив, представлява и някакъв вид отдушник на това, което се случва."

Невъзпитаните карикатуристи

"Сега промените в медийната среда се отразяват и на карикатурата. Особено на политическата. Защото тя винаги е свързана със злобата на деня, с журналистиката. Нас ни води наивното желание, че от нас в обществото има нужда – да правим така и да се отнасяме към политиката безпощадно. Но има възпитани карикатуристи. Аз ги наричам "коктейлни карикатуристи" или "паркетни карикатуристи". Няма да давам примери, за да не се обиждат, но примерно – най-голямата им сатира е да нарисуват Борисов с одежди на Супермен. Което било много остро..."