Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Oxymet – екологична батерия магнезий-въздух

Д-р Илиян Попов
Снимка: karollknowledge.bg

Днес, повече от всякога, се обръщаме към науката и търсим решения, свързани не само с кризата, причинена от Covid-19, но и с още по-всеобхватната и застрашителна климатична криза.

Учените търсят по-екологични и щадящи околната среда, както и работната сила, начини за производство на енергия.

Такъв проект е „Oxymet – екологична батерия магнезий-въздух за индустриално приложение“. За да произвежда ток на батерията са ѝ нужни магнезий, въздух и солена вода. Според учените този тип батерии са безопасни, а вложените в тях суровини са евтини, защото магнезият е 1000 пъти по-разпространен в земната кора. Той е безвреден за околната среда. Същевременно с това батерията магнезий-въздух е и изключително безопасна за използване.

„Батерията има приложение в електрическия морски (речен) транспорт, водни (подводни) дронове и водолазно оборудване“, обясняват от Института по електрохимия и енергийни системи към БАН.

Но не само, ако сте любители на дивото къмпингуване, например, с подобна батерия, бихте могли да зареждате фенерите, лампите, телефона, лаптопа, фотоапарата си, като същевременно не замърсявате околната среда.

Авторът на проекта д-р Илиян Попов е един от двамата носители на наградата „Предприемач в науката“ за 2020 година. Той е главен асистент в Института по електрохимия и енергийни системи при БАН, доктор по Електрохимия и химични източници на ток, магистър по Електрохимия и защита от корозия, инженер-химик, завършил ХТМУ.

Със средствата от наградата на фондация „Карол Знание“ д-р Попов закупува 3D принтер и вече изработва първите експериментални клетки метал-въздух. 3D принтирането позволява да се замени дългия и скъпо струващ конвенционален процес на разработка и проектиране на новото изделие.

Проектът се базира на работи на проф. д-р Илия Илиев и доц. д-р Анастасия Каишева, които през 70-те години на ХХ век в ЦЛЕХИТ(сега ИЕЕС) при БАН разработват оригинална технология за производство на газодифузионни електроди за батерии метал-въздух. Понастоящем младият учен работи върху усъвършенстване на този тип батерии заедно с доц. д-р Ренета Букурещлиева, гл.ас. д-р Йовка Милушева, инж. Крум Банов от ИЕЕС-БАН и с помощта на г-жа Десислава Бонева, д-р Ирина Гочева и инж. Патрик Гугенбергер.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54