Как се промени животът в малките селища вследствие на пандемията през 2020 година? Анализът на Института за пазарна икономика, който ще излезе след няколко дни (на 26 януари), засяга най-вече регионите на България и по-точно някои лоши икономически тенденции – последствия от пролетния локдаун и всички мерки срещу коронавируса. Това коментира в "Нашият ден" Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
"Интересно наблюдение е, че по-малките населени места като че ли бяха по-малко засегнати от ограничителните мерки и съответно от икномическата криза, която започна вследствие на пандемията, отколкото големите икономически центрове. В доста по-развитите пазари на големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – се наблюдават доста по-големи спадове, по-голям ръст на безработицата, по-голяма задържане на заплатите. Те бяха много по-добре развиващи се през последните години и имат много повече какво да губят. Кризата беше по-мека в икономически по-изостаналите места."
Туризмът и транспортът – двата сектора, които понесоха най-голям удар
"Туризмът на практика не работи. Зимният туризъм през втория локдаун на практика го нямаше. Летният беше малко по-добре, но и там като цяло имаше спад, сравнено с предишния сезон. Когато говорим за тези два сектора, трябва да имаме предвид, че с тях са навързани много дейности. Това ще е по-дългосрочната щета в нашата икономика."
Нива на безработицата
"Има места в България, които са с високи нива на безработица и преди коронавируса. Най-вече говорим за Северозапада – за областите Видин, Враца, Монтана. Но значителни повишения на нивата на безработица имаше най-вече в туристическите райони в периода на пролетния локдаун – Банско, Разлог... някои от спа курортите. Вече има и повишение на безработицата в морските курорти."
Регионални профили: 2020 – Показатели на прага на пандемията
"Анализът тази година се фокусира върху пазара на труда. Динамиката на пазара на труда през първото тримесечие на 2020 г. Това е акцентът."
Връщане на хората към селата
"В хода на кризата имаше едно интересно наблюдение – връщане на хората към селата в някои региони – особено по време на първия локдаун, когато се издигаха бариери и не можеше да се пътува. В този смисъл можем да видим и една надежда за малкото населено място. Колкото повече сме в състояние да работим от разстояние вкъщи, толкова повече големите градове стават по-малко привлекателни за нови икономически дейности."
Преориентация на бизнеси
"Да. Някак си за няколко месеца от традиционната търговия на живо в магазин преминахме масово към продажби по интернет, бизнесът с доставки и разнос стана доста по-силен. Това са най-очевидните динамики."
Антикризисните мерки на правителството
"Всъщност част от доброто представяне на пазара на труда за 2020 година можем да отдадем на мярката 60/40. Проблемът там беше не че беше неправилно насочена, а че много се забави. Ако тази мярка беше заработила малко по-бързо, можеше да спестим малко от безработицата между февруари и май."
Адриан Николов обобщи, че на този етап фискалното състояние изглежда стабилно въпреки епидемичната обстановка. Той подчерта, че колкото по-бързо успеем да ваксинираме максимална част от населението, толкова по-бързо ще успеем да се върнем дори в предкризисното състояние.
Чуйте повече в звуковия файл.
Животът в малкия град по време на пандемия. Безработица, фалирали малки бизнеси или преориентация в търсене на оцеляването. Гласове от Видин и Кюстендил – разговор с Пламен Коцев от Радио Видин, анкета на Валери Леков от Кюстенди, както и коментар на редактора Грациела Ингелска можете да чуете в звуковите файлове.
В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
Темата за страданието има светогледен характер, понеже повдига въпроса: "Как да си обясним неизброимите и ужасни страдания по света?" На него се дават различни отговори от философска гледна точка, които обаче се провалят в практически, в чисто човешки план. Въпросът за това как може да има страдание в свят, създаден от добър и всемогъщ Бог, стои в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора е обявяването на победителите в конкурса "Сайт на годината" 2025 , организиран от Фондация за активно развитие на уеб. Експертът по онлайн медии и маркетинг Жюстин Томс очертава ключовите промени,..
В навечерието на Международния ден за елиминиране на насилието над жените темата за домашното насилие все по-силно отеква в обществото. В рубриката "Темата на деня" Рая Раева – директор "Кампании и комуникации" в Български фонд за жените (БФЖ) – очерта реалността зад сухите числа. Тя разказа за дарителската кампания "Грижа на всяка цена" и сподели..
Прегазеното куче Мая*, моралната ни изправност и теорията на моралните чувства коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Елена Георгиева . * Н а 9 ноември лекарят Ненад Цоневски умишлено прегазва бездомно куче с автомобила си. От записа се вижда как той напуска мястото на инцидента. Видеото бързо обиколи социалните мрежи,..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg