Как се промени животът в малките селища вследствие на пандемията през 2020 година? Анализът на Института за пазарна икономика, който ще излезе след няколко дни (на 26 януари), засяга най-вече регионите на България и по-точно някои лоши икономически тенденции – последствия от пролетния локдаун и всички мерки срещу коронавируса. Това коментира в "Нашият ден" Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
"Интересно наблюдение е, че по-малките населени места като че ли бяха по-малко засегнати от ограничителните мерки и съответно от икномическата криза, която започна вследствие на пандемията, отколкото големите икономически центрове. В доста по-развитите пазари на големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – се наблюдават доста по-големи спадове, по-голям ръст на безработицата, по-голяма задържане на заплатите. Те бяха много по-добре развиващи се през последните години и имат много повече какво да губят. Кризата беше по-мека в икономически по-изостаналите места."
Туризмът и транспортът – двата сектора, които понесоха най-голям удар
"Туризмът на практика не работи. Зимният туризъм през втория локдаун на практика го нямаше. Летният беше малко по-добре, но и там като цяло имаше спад, сравнено с предишния сезон. Когато говорим за тези два сектора, трябва да имаме предвид, че с тях са навързани много дейности. Това ще е по-дългосрочната щета в нашата икономика."
Нива на безработицата
"Има места в България, които са с високи нива на безработица и преди коронавируса. Най-вече говорим за Северозапада – за областите Видин, Враца, Монтана. Но значителни повишения на нивата на безработица имаше най-вече в туристическите райони в периода на пролетния локдаун – Банско, Разлог... някои от спа курортите. Вече има и повишение на безработицата в морските курорти."
Регионални профили: 2020 – Показатели на прага на пандемията
"Анализът тази година се фокусира върху пазара на труда. Динамиката на пазара на труда през първото тримесечие на 2020 г. Това е акцентът."
Връщане на хората към селата
"В хода на кризата имаше едно интересно наблюдение – връщане на хората към селата в някои региони – особено по време на първия локдаун, когато се издигаха бариери и не можеше да се пътува. В този смисъл можем да видим и една надежда за малкото населено място. Колкото повече сме в състояние да работим от разстояние вкъщи, толкова повече големите градове стават по-малко привлекателни за нови икономически дейности."
Преориентация на бизнеси
"Да. Някак си за няколко месеца от традиционната търговия на живо в магазин преминахме масово към продажби по интернет, бизнесът с доставки и разнос стана доста по-силен. Това са най-очевидните динамики."
Антикризисните мерки на правителството
"Всъщност част от доброто представяне на пазара на труда за 2020 година можем да отдадем на мярката 60/40. Проблемът там беше не че беше неправилно насочена, а че много се забави. Ако тази мярка беше заработила малко по-бързо, можеше да спестим малко от безработицата между февруари и май."
Адриан Николов обобщи, че на този етап фискалното състояние изглежда стабилно въпреки епидемичната обстановка. Той подчерта, че колкото по-бързо успеем да ваксинираме максимална част от населението, толкова по-бързо ще успеем да се върнем дори в предкризисното състояние.
Чуйте повече в звуковия файл.
Животът в малкия град по време на пандемия. Безработица, фалирали малки бизнеси или преориентация в търсене на оцеляването. Гласове от Видин и Кюстендил – разговор с Пламен Коцев от Радио Видин, анкета на Валери Леков от Кюстенди, както и коментар на редактора Грациела Ингелска можете да чуете в звуковите файлове.
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Да пребориш дадена зависимост означава да разчупиш оковите на собственото си минало. Да изчистиш ума и с тялото си е дълъг процес на бунт срещу хаоса и борба за живот. Документалният филм "Чистота или смърт" събира историите на хора, зависими от наркотици, алкохол и хазарт, в цел да даде нова перспектива за разбиране на зависимостите и..
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg