Как се промени животът в малките селища вследствие на пандемията през 2020 година? Анализът на Института за пазарна икономика, който ще излезе след няколко дни (на 26 януари), засяга най-вече регионите на България и по-точно някои лоши икономически тенденции – последствия от пролетния локдаун и всички мерки срещу коронавируса. Това коментира в "Нашият ден" Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
"Интересно наблюдение е, че по-малките населени места като че ли бяха по-малко засегнати от ограничителните мерки и съответно от икномическата криза, която започна вследствие на пандемията, отколкото големите икономически центрове. В доста по-развитите пазари на големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – се наблюдават доста по-големи спадове, по-голям ръст на безработицата, по-голяма задържане на заплатите. Те бяха много по-добре развиващи се през последните години и имат много повече какво да губят. Кризата беше по-мека в икономически по-изостаналите места."
Туризмът и транспортът – двата сектора, които понесоха най-голям удар
"Туризмът на практика не работи. Зимният туризъм през втория локдаун на практика го нямаше. Летният беше малко по-добре, но и там като цяло имаше спад, сравнено с предишния сезон. Когато говорим за тези два сектора, трябва да имаме предвид, че с тях са навързани много дейности. Това ще е по-дългосрочната щета в нашата икономика."
Нива на безработицата
"Има места в България, които са с високи нива на безработица и преди коронавируса. Най-вече говорим за Северозапада – за областите Видин, Враца, Монтана. Но значителни повишения на нивата на безработица имаше най-вече в туристическите райони в периода на пролетния локдаун – Банско, Разлог... някои от спа курортите. Вече има и повишение на безработицата в морските курорти."
Регионални профили: 2020 – Показатели на прага на пандемията
"Анализът тази година се фокусира върху пазара на труда. Динамиката на пазара на труда през първото тримесечие на 2020 г. Това е акцентът."
Връщане на хората към селата
"В хода на кризата имаше едно интересно наблюдение – връщане на хората към селата в някои региони – особено по време на първия локдаун, когато се издигаха бариери и не можеше да се пътува. В този смисъл можем да видим и една надежда за малкото населено място. Колкото повече сме в състояние да работим от разстояние вкъщи, толкова повече големите градове стават по-малко привлекателни за нови икономически дейности."
Преориентация на бизнеси
"Да. Някак си за няколко месеца от традиционната търговия на живо в магазин преминахме масово към продажби по интернет, бизнесът с доставки и разнос стана доста по-силен. Това са най-очевидните динамики."
Антикризисните мерки на правителството
"Всъщност част от доброто представяне на пазара на труда за 2020 година можем да отдадем на мярката 60/40. Проблемът там беше не че беше неправилно насочена, а че много се забави. Ако тази мярка беше заработила малко по-бързо, можеше да спестим малко от безработицата между февруари и май."
Адриан Николов обобщи, че на този етап фискалното състояние изглежда стабилно въпреки епидемичната обстановка. Той подчерта, че колкото по-бързо успеем да ваксинираме максимална част от населението, толкова по-бързо ще успеем да се върнем дори в предкризисното състояние.
Чуйте повече в звуковия файл.
Животът в малкия град по време на пандемия. Безработица, фалирали малки бизнеси или преориентация в търсене на оцеляването. Гласове от Видин и Кюстендил – разговор с Пламен Коцев от Радио Видин, анкета на Валери Леков от Кюстенди, както и коментар на редактора Грациела Ингелска можете да чуете в звуковите файлове.
Разследването "Чичко Тревичко" на Антикорупционния фонд (АКФ) , коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стайков , разследващ журналист от АКФ. Живеем в някаква приказна страна на джуджета, зайци, анимационни герои и трева, която расте върху гъба "Аз имам проблем понякога да обясня на моите деца, че се занимаваме с нещо..
Какво следва за България при приемането ѝ в еврозоната, могат ли вътрешнополитически процеси да променят това и какво се случи на срещата между руски опозиционери и ЕП, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Момчил Инджов , кореспондент на "Клуб Z" в Брюксел. След докладите – кой говори за България в Брюксел "Разбира се,..
Преди дни фотографът Евелин Добрев откри своята трета самостоятелна изложба тук в Бургас, точно в пространството на Регионалната библиотека, която е и наш домакин в момента. Той показва 14 кадъра от Филипините и Бургас и беше е гост в студиото ни в Бургас. В Бургас стартира второто издание на Черноморския литературен форум Експозицията е..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Гергана Желязкова, Бургас: Група собственици сме закупили апартаменти в сграда, която още не е въведена в експлоатация. Фирмата-изпълнител на строителството е натрупала задължения около 5000 лв. за електроенергия, като партидата е на..
В рубриката "Разговорът" на БНР гостува Диана Саватева – заместник-кмет по култура на Община Бургас. Поводът за разговора е кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2032 г. В Бургас стартира второто издание на Черноморския литературен форум Саватева подчерта, че в основата на културната стратегия на Бургас стои стремежът..
Днес в "Мигранти с таланти" ви представяме Василис Ксиполиас. Той е от Атина, Гърция, но живее в България вече 25 години с известно прекъсване...
С балканската си тетралогия Капка Касабова създаде нов жанр, който се опира на документалния разказ, на пътеписа, на есето, но в крайна сметка няма свое..
Кореспондентът на "Покана за пътуване" с базов лагер в Испания, но с адреси по целия свят – Бойка Велинова, този път обещава да ни разходи до Бутринт. Едно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg