Как така нямаш телевизор, накъде гледат всички мебели у вас? – това е реплика на Джоуи Трибиани – един от героите на прочутия сериал „Приятели“. А преди мебелите да се насочат към тв екрана, семействата са се събирали на голямата баварска маса във вестибюла, за да научат от радиото всичко, което се случва по света.
Промените в света променят и домовете ни. Голямото затваряне ги натовари с нови функции – на офис, класна стая, спортна площадка, кабинет – понякога по едно и също време.
Удобно, а не ефектно
„Вече не е толкова важно как изглежда диванът, а колко дълго може да се седи удобно на него – отбелязва Цветана Шипкова, главен редактор на списание „Мебелен дизайн“. На преден план излезе функционалното и удобно жилище. Дизайнерите бързо се насочиха към създаване на многофункционални мебели, които лесно се трансформират от работна площ в маса и т.н. Появи се и тенденцията да работим прави.
Модата на отворените пространства, в които се влиза направо в дневната, без антре, отминава. Появи се необходимостта от по-безшумни домашни електроуреди и дори от шумоизолиращи прегради, което дори отвори нужда от саунд инженери.
Малкото е повече
Ще притежаваме по-малко, но по-удобни и функционални мебели, а и вещи като цяло. Не е лошо да преосмислим навика си да трупаме вещи и да държим предмети единствено заради сантименталната им стойност.
Друга тенденция, която беше започнала преди пандемията, но избуя, е нуждата от зеленина. Може да са декоративни растения, подправки или дори зеленчуци. Хубаво е да поканим природата в дома си, независимо дали разполагаме с градинка, балкон или само с перваза на прозореца.“
Ако трябва да обобщим – принципът „малкото е повече“ се изпълва с ново съдържание, а ако успеем да поканим и природата у нас – ще живеем по-добре.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
