Българските медии и присъствието на различните малцинства в тях

публикувано на 28.01.21 в 08:55

Наскоро светът отбеляза Международния ден на средствата за масова информация. От времето на Френската революция хората започнаха да наричат пресата Четвъртата власт. По-късно присъединиха към нея радиото и телевизията, а днес и интернет медиите. Но още от 18 век се очерта и основната им роля във формирането на общественото мнение. Както и на неговата манипулация посредством повтарящи се и надграждани послания, често кодирани с езика на омразата. А тази омраза най-често бива насочвана към различни малцинства. Как българските медии отразяват проблемите на малцинствата, независимо от принципа им на формиране; как отделни техни представители присъстват и как биват представяни – за всичко това в Деня на Българското радио – разговар с доктора по конституционно право Симона Велева.

Д-р Симона Велева в предаването „Познати и непознати“ от 25.01.2021 г. – 1 част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Д-р Симона Велева е автор и на книгата „Свободата на словото“. Свободата на словото е пряко свързана с вътрешната свобода на журналиста от предразсъдъци. Възможна ли е обаче за журналистите и свободата от страха да отразяват проблемите на малцинствените групи такива, каквито са, а не такива каквито те са в масовото съзнание? Чуйте отговора на Симона Велева.

Д-р Симона Велева в предаването „Познати и непознати“ от 25.01.2021 г. – 2 част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какъв образ изграждат българските медии на различните малцинства и на отделните им представители; пренасят ли индивидуалните им качества върху цялата група – към този разговор се включи и доц. Алексей Пампоров от Института по философия и социология на БАН, който много пъти е бил част от екипи, изследващи и анализиращи медиите. „Много често, когато се говори за роми, се говори ангро. Ако имаме 300 000 души, които говорят ромски, и 300-400 000, които изобщо не говорят ромски, имат различни обичаи и култура, но по една инерция се наричат роми. Същото важи и за бежанците. Много често не се прави разграничение между страните на произход, а те са ключови за интеграцията им.“ – казва доц. Пампоров.