Режисьорът Галин Стоев, директор на Théâtre de la Cité – Национален драматичен театър на Тулуза, е едни от лекторите в културния панел „Изолацията, катализатор на близост“ в рамките на „Нощта на идеите“ 2021 г.
Виртуалното събитие на 28 януари се организира по целия свят от Френския институт в Париж. Тази година избраната тема е „Близост“ с оглед на социалните последици, които пандемията от Covid-19 предизвика. Ще бъдат представени идеи и знания на утвърдени европейски интелектуалци и учени.
Часове преди срещата Галин Стоев сподели, че Covid кризата има отражение върху живота на всеки един от нас и все още не си даваме сметка за това, което ни се случва.
„Кризата ще ни принуди да отделим важното от неважното, както в собствения си живот, така и като общество и държава, като позиция лична или колективна. Всеки един преминава през изключително тежък момент. Трудностите в един момент ще си отидат, тъй като това не може да продължи вечно. Ние ще се върнем към нещо, което наричаме с баналната дума „нормалност“, но трябва да разберем, че това няма да е онази „нормалност“, която оставихме преди една година зад гърба си. Това ще е друга „нормалност“ и от нас зависи да я построим отговорно и да се позиционираме спрямо нея като пораснали същества и като пораснало общество“, каза известният театрален режисьор.
Стоев разказа как продължава работата на театъра в Тулуза, затворен за публика от месец октомври 2020 година, и за новите пиеси, които се създават в условията на пандемия.
Във връзка с въвеждането на строгите ограничения за културните институции, режисьорът сподели, че театрите никога не са били местата, където се сее смърт, напротив те трябва да носят надежда, да отварят някаква перспектива. Театрите са местата, които трябва да ни зареждат с желание за бъдеще!
„Понеже този сценарий никой не го е играл досега, всички се учат в крачка. Във Франция правителството се ангажира да покрие всички субсидии, обещани за театрите. А от своя страна театрите се ангажират към всички екипи да изплатят хонорарите им – независимо дали те играят, или не. В България в момента театрите работят на 30% от капацитета си и актьорите, които продължават да играят, играят може би за 1/3 от хонорарите си. Но хонорарите в България са много ниски и това е още по-малко. И тук трябва да се намеси държавата и да покрие именно тези липсващи средства, ако има политическа воля и желание за това. И въобще разбиране какво е театърът и изкуството и имаме ли нужда от него“, каза още Стоев.
Според режисьора все пак има и нещо хубаво, което произтича от пандемията. Това е осъзнаването за това колко всичко е свързано и колко всички сме свързани и зависими един от друг.
„Сега е времето да се върнем към нещо много просто, което отдавна е изгубило смисъл – солидарността. И ако искаме да оцелеем като общество, ние трябва да осъзнаем колко е важна взаимовръзката ни, която се случва през взаимопомощ и през разбиране и приемане на другия. В този смисъл кризата, колкото разрушаваща и ужасна да е, носи позитивно послание. От нас единствено зависи дали ще изберем да се асоциираме с тези послания, или ще продължим да инвестираме в разрушителни енергии“, сподели още преди виртуалната среща Галин Стоев.
„Нощта на идеите“ се организира у нас от Френски институт в България – четвъртък, 28 януари от 15.15 до 21.00 ч. – онлайн.
Събитието ще се излъчи на платформата ZOOM и на Facebook страницата на Френския институт. Симултанен превод френски/български.
Вход свободен.
За да се присъедините към събитието в ZOOM и за да участвате в дискусиите онлайн, можете да се регистрирате ТУК.
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg